Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  събития

  Грузия: крематориум за сладникави илюзии


Грузия - малката мишена в големия сблъсък на интереси.
Иван Загоров

В един анализ за евентуална война между Израел и Иран две седмици преди събитията в Кавказ Януш Бугайски не изключи руска военна помощ за Иран и руска военна операция в Грузия. Точно това прави излишни тълкуванията кой е виновен за този конфликт. Виновни са интересите на САЩ и Русия, тяхната непримиримост при отстояване на тези интереси и в крайна сметка потърпевша е малката държава. Ако върнем лентата назад в българската история, ще намерим много сходни моменти между началото на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. и грузинската операция в Южна Осетия. Но кой се интересува от същността на проблема! Пропагандата на по-силния, на по-влиятелния вече е обработила общественото съзнание не само на участващите в събитията, а и на широката световна аудитория. Нима някой може да убеди обикновения руснак, че това което Москва направи в Грузия, далече надхвърля т.н. "вина" на Тблиси. Реакциите и на Запада, и на Русия по повод събитията в Кавказ са един от поредните многобройни примери, които големите държави дават, когато бъдат засегнати интересите им. Поведението както на Москва, така и на Вашингтон и Брюксел съвсем не води до така настойчиво пропагандираните ценностти на модерните общества. Когато днес Русия се позовава на международното право при признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия тя съвсем целенасочено имитира позицията на Запада, когато се признаваше Косово. Аргументите на Москва срещу признаването на Косово бяха същите, каквито са днес аргументите на Запада срещу признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия.

Меденият месец на посттоталитаризма се оказа много кратък. Сладникавите илюзии, които бяха посети и отгледани грижливо от сладкодумни пропагандисти, изгоряха като в крематориум във вихъра на тези събития, които никак не се вместват в пропагандните клишета ,втълпявани и мултиплицирани от т.н. свободни медии. И тук е може би ключът, който трябва да поотвори очите особено на българската интелигенция, приспивана десетилетия наред с елегантно натрапваната песничка за хармония,човечност, справедивост и мир. Може би в сравнение с интелигенциите на другите народи, българската най-лесно попада в капана на розовите сънища за общочовешко добруване и именно заради това в България инстинктът за колективно отстояване на изконните национални ценности и интереси е най-слаб, най -размит в химерата за всеобщото щастие.

Какво ни предлага суровата действителност? САЩ, НАТО и ЕС сега разбират голямата грешка, като пренебрегнаха кандида-турата на Грузия за алианса на 4 април т.г. в Букурещ. “Грешката” разбира се, съвсем не беше случайна. Зависимостта на Германия от руския нефт и газ, както и на някои източноевропейски страни повлияха решително на хода на събитията тогава. В същото време Гърция, фанатично отстояваща абсурдната си позиция за името на Р Македония, наложи отлагането на приема и на тази държава.

Русия сякаш чакаше точно този момент. Тя разбра , че Западът е вътрешно разединен и проведе своята военна операция в Грузия така, както мечката се разхожда в отдавна примамващия я пчелин. Грузия сега е не само с отнети територии, които макар и формално представляваха едно цяло с нея. Сега е неясна и перспектива за нейното членсктво в НАТО. Времето ще покаже дали двудневното посещение на 15 и 16 септември т.г. на високопредставителна делегация на НАТО, начело с неговия генерален секретар Яп де Хоп Схефер и предложения план за действие, свързан с итеграцията на страната в алианса, ще допринесе с нещо за разплитането на Кавказкия възел.

Логиката на Москва е проста. Тя твърди, че действа в отговор на настъплението на НАТО към нейните граници. Москва се опасява от разполагането на ПРО в Полша и Чехия. Тя не приема обясненията за отбранителния им характер срещу евентуално нападение от страна на Иран или някоя друга " терористична държава".

Излиза, че и Москва, и Вашингтон следват логика, която е непонятна за другия. Така че тези две държави, изправили се на ръба на свръхмодерното си въоръжаване, отново се явяват като конкуренти, съперници и непримирими властелини над съдбата на милиони човешки същества. Дават ли си сметка, че така волно или неволно, те вече разтварят чадъра на една нова студена война, чиито контури са почти очертани, но чийто ход едва ли може да бъде предвиден.

Спешните мерки, които сега вземат Вашингтон и Брюксел, за да спасят собствения си престиж, според логиката на с векове усвояваните възгледи, са заредени също с висока доза експлозиви. Бързо подписаният договор между САЩ и Полша за разполагането на американските противоракетни комплекси на полска територия беше първата стъпка. Втората стъка, за която в България поне за сега никой не говори, е проблемът с приемането на Р Македония в алианса. След събитията в Грузия този проблем има развитие. Седмица след руската военна операция в Грузия държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс в интервю за "Гласът на Америка" на македонски
/14.08.2008/ заяви: "Нашата позиция е, че Македония трябва да бъде приета в НАТО. Спорът за името сега трябва да се реши бързо..." Последващите действия показаха, че думите на Райс не са импровизация. На 25 септември в централата на ООН беша проведена среща между посредника Матю Нимиц и президента на Р Македонияа Бранко Цървенковски, както и среща между Нимиц и външния министър на Гърция Дора Бакояни. Гръцките медии подчертават изказването на Нимиц, че ООН признава държави, а не нации. От своя страна Бранко Цървенковски се срещна и със заместник-държанвтия секретар на САЩ Даниел Фрид, който казал, че с участието на САЩ "ШАНСОВЕТЕ ЗА БЛАГОПРИЯТНО РЕШЕНИЕ за Македония са големи..."Предстои среща между преговарящите екипи в началото на октомври за обсъждане на новите предложения на Нимиц. Прави впечатление, че на тези срещи отсъства министърът на външните работи на Р Македония Антонио Милошовски. Незвисимо от всичко, усилията за намиране на изход от буксуващите преговори за името и евентуално задвижване на процедурата за приемане на Р Македония в НАТО са също показателни за процесите, които текат след събитията в Грузия.

В глобален смисъл тези събития налагат три основни извода :

Първо. Рухна още една илюзия у сантименталния, добронамерения човек, че след посттоталитаризма светът се движи по посока на човечността, хармонията, благоденствието и справедливостта.

. Рухна още една илюзия у сантименталния, добронамерения човек, че след посттоталитаризма светът се движи по посока на човечността, хармонията, благоденствието и справедливостта.
Второ. Русия е изживяла шока от разпада на СССР и сега, без задръжки и без съобразяване с когото и да е, настъпва там, където нейните интереси за застрашени.

. Русия е изживяла шока от разпада на СССР и сега, без задръжки и без съобразяване с когото и да е, настъпва там, където нейните интереси за застрашени.
Трето. Западът - САЩ, ЕС и НАТО са вътрешно разединени, но вече осъзнават грешката си от Букурещ и са решени да продължат с разширяването на алианса. Как ще стане това, засега не е ясно, защото някои държави от тях са силно зависими от руските енергоизточници.

. Западът - САЩ, ЕС и НАТО са вътрешно разединени, но вече осъзнават грешката си от Букурещ и са решени да продължат с разширяването на алианса. Как ще стане това, засега не е ясно, защото някои държави от тях са силно зависими от руските енергоизточници.
В регионален план изводите са два:

Първо. В чиято полза да се реши спора за името на Р Македония, за България, поради подкрепата й за Гърция, резултатът ще е един: задълбочаване още повече на изкуствените противоречия между София и Скопие.Това е резултат, който пряко или косвено обслужва стратегиите на Атина и Белград в региона.

. В чиято полза да се реши спора за името на Р Македония, за България, поради подкрепата й за Гърция, резултатът ще е един: задълбочаване още повече на изкуствените противоречия между София и Скопие.Това е резултат, който пряко или косвено обслужва стратегиите на Атина и Белград в региона.
Второ. България продължава да се държи ,като че ли няма българи в Егейска Македония, в Р Македония и Сърбия. Това я прави неравностоен играч в потъналите в много псевдоистория явни и подмолни схатки на Балканите.

. България продължава да се държи ,като че ли няма българи в Егейска Македония, в Р Македония и Сърбия. Това я прави неравностоен играч в потъналите в много псевдоистория явни и подмолни схатки на Балканите.
Войната в Грузия, пропагандите, интересите. Баналните сценарии се повтарят и ще продължават да се повтарят, за съжаление...

. Рухна още една илюзия у сантименталния, добронамерения човек, че след посттоталитаризма светът се движи по посока на човечността, хармонията, благоденствието и справедливостта.. Русия е изживяла шока от разпада на СССР и сега, без задръжки и без съобразяване с когото и да е, настъпва там, където нейните интереси за застрашени.. Западът - САЩ, ЕС и НАТО са вътрешно разединени, но вече осъзнават грешката си от Букурещ и са решени да продължат с разширяването на алианса. Как ще стане това, засега не е ясно, защото някои държави от тях са силно зависими от руските енергоизточници.. В чиято полза да се реши спора за името на Р Македония, за България, поради подкрепата й за Гърция, резултатът ще е един: задълбочаване още повече на изкуствените противоречия между София и Скопие.Това е резултат, който пряко или косвено обслужва стратегиите на Атина и Белград в региона.. България продължава да се държи ,като че ли няма българи в Егейска Македония, в Р Македония и Сърбия. Това я прави неравностоен играч в потъналите в много псевдоистория явни и подмолни схатки на Балканите.



Общи условия