Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Контрапункт

  Елинизмът и древните македонци


Паметникът на Александър Македонски в гр. Прилеп, Р Македония е част от водевилната надпревара между Атина и скопие да доказват родството си с великия пълководец. 
Днес, обаче, явно съществува широко разспространената заблуда относно връзката между древните македонци и древните гърци. Когато се споменава Македония много хора неминуемо си мислят за Древна Гърция или че македонците са "гърци". Тази идея се споделя дори и от мнозина историци. Бихме ли могли да зададем въпроса: гърци ли са Филип II и неговият син Александър Велики? Македонците действително ли имат древен елински произход? Има ли днешна Гърция морални и етнически претенции спрямо Македония? Приемането на елинистическата култура прави ли хората гърци? Или пък приемането на римската култура в Западна Европа прави ли някогашните латински държави италианци?

Ще разгледаме накратко въпроса за народността и националното самосъзнание, доколкото от тяхното определяне зависи разбирането на македонската история като цяло. Има авторитети по древна история и древна елинистика, които отричат теорията за елинистичния произход на македонците. Професор Гаврил Е. Кацаров има блестящо изследване върху епохата на Филип II Македонски. Други историци като Г. Бусолт, Едуард Майер, А. Шафер и Й. Керст също имат огромен принос към историята на древния елинизъм. В техните трудове намираме сведения, които навярно са неприемливи за гръцките пропагандисти.
Теорията за елинистичния произход на македонците се поддържа най-тенденциозно единствено от гръцките учени, които по този начин обосновават претенциите на Гърция да доминира в македонските провинции, изцяло населени с чужд за тях етнически елемент. Но техните усилия са безнадеждни, тъй като, дори и да може да се докаже, че древните македонци са били сродни на елините, това само по себе си не би дало на днешна Гърция никакво право да претендира за Македония или да доминира там. Днешните гърци с удоволствие претендират, че произхождат от древните елини, и проглушават целия свят с елинистичната си пропаганда. Но те забравят, че древните гърци и римляни отдавна са изчезнали като народи, като са претопили в различните племенни елементи, нахлували в Елада и Италия; е са възникнали нови нации, които са поставили основите за организирането на съвременните политически държави.

Но техните усилия са безнадеждни, тъй като, дори и да може да се докаже, че древните македонци са били сродни на елините, Днешните гърци с удоволствие претендират, че произхождат от древните елини, и проглушават целия свят с елинистичната си пропаганда. Но те забравят, че древните гърци и римляни отдавна са изчезнали като народи, като са претопили в различните племенни елементи, нахлували в Елада и Италия; е са възникнали нови нации, които са поставили основите за организирането на съвременните политически държави.
Що се отнася до елинистичната култура, то тя е изгубила народностния характер още по времето на Александър Велики. Неговите завоевания са представлявали разширение не на елинистичното политическо управление, а единствено на елинистичната култура, която по онова време изпитва влиянието на ориенталските култури и не е способна да запази своята цялост. В замяна на това тя придобива космополитичен характер, който улеснява възприемането й от чуждите народи. Елинистичната култура се възприема и от римляните, които я разпространяват в западните части на империята. През римския си период Елада се намира в пълен политически, икономически и интелектуален упадък; нейните творчески сили вече са изчерпани и тя живее единствено с великото си минало.

Елинистичната култура продължава да процъфтява в провинциите на някогашната империя на Александър и най-вече в Египет, Сирия и Мала Азия; но културата на източния елемент, който не е бил задушен от елинизма, след време започва да се развива и все повече и повече да отхвърля вредното влияние на гърците. Точно това е причината византийската култура, която включва и ориенталски, и християнски елементи, да играе роля, по-важна дори и от тази на елинистично-римската. Днес с положителност е доказано, че византийската култура не може да бъде смятана за наследница на древногръцката; напротив, за нейния растеж и развитие са допринесли всички народности, които са били включени във Византийската империя. Тези претенции, разбира се, са абсурдни. Съвременните гърци би следвало да престанат да говорят за правата си, произтичащи от античното елинистично наследство - те не биха могли да излъжат нито един здравомислещ човек, който има поглед върху историческото развитие.

Щастливци са били македонците да имат такъв могъщ и съзидателен владетел като Филип II, успял да организира държава, която се противопоставя на тогавашните гръцки градове-държави. В Македония няма такива градове-държави като гръцките; няма толкова многобройни роби и покорени, колкото в Гърция. Докато в Древна Гърция преобладава абсолютната демокрация, Македония представлява национална демократична монархия, а политическите и социалните условия там са напълно различни от тези в Гърция. Македонският народ има своя религия и самосъзнание за собствена политическа държава. От друга страна, гърците организират своите градове-държави и им липсва народностно политическо обединение. Македонският народ е коренно различен от елинския и навярно затова съдбата и ролята на тези два народа в световната история са напълно различни. Македонският народ за първи път в историята успява да създаде силна държава, нещо, което гърците, въпреки високата си култура, не успяват да постигнат.

Древна Македония запазва своята независимост до 146 г. пр. н. е., когато страната е включена в Римската империя. През шести век след н. е. в Македония нахлува славянобългарският народ. С течение на времето македонците биват асимилирани от славяните и изгубват своя език, но у наследниците им и до днес продължават да съществуват техни физически и духовни качества. Някои от древномакедонските антропологични и духовни черти са запазени у македонските славяни и до днес - смелост, издържливост, неукротима енергия, държавничество, високоразвито национално чувство и патриотизъм. Тези черти наистина са наследени от древните македонци. Нужно ли е да изреждаме примери, за да докажем тези качества? Не е ли Македония родината на двамата братя Кирил и Методий, които създават условията за раждането и развитието на славянската литература и култура? Не е ли Отец Паисий, предтечата на българското Възраждане, родом от Македония?

Националното чувство е така дълбоко залегнало в сърцата на македонците, че няма сила, способна да го угаси. Въпреки мрачните за българите времена след поробването на Балканския полуостров от турците, националното чувство в Македония не изчезва; то остава да тлее в очакване на удобния момент, в който да се надигне отново. Безспорно е доказано, че Българското Възраждане през първата половина на деветнадесети дек се заражда в Македония. Именно там започва борбата за правата на националната българска църква, която по-късно се превръща в борба за българска свобода и независимост. Политическото и революционно движение в Македония през последните седемдесет години безспорно представляват един епос; безброй са примерите за храброст, постоянство и безкрайна самоотверженост за идеали, каквито рядко се срещат в историята на други народи.

Сент Луис, щата Мисури,

април 1977г.





Общи условия