Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Данайски дар

  Фалшификациите на Скопие*


Гърция с организиране на многохилядни митинги иска да внуши на целия свят, че тя единствено има право над името “Македония”.
Георгиос Бабиньотис,

Наистина е за учудване и изследване как една толкова малка страна - Скопие /Македония.,
б.р./, може да има толкова големи амбиции и изисквания с толкова слаба връзка с действителността. Тъй като дори и през последните няколко седмици диктуваната отвън политика на Скопие "се заигра" и с въпроса за езика - за лъжливия "македонски език" в Скопие и с изобретеното "малцинство", което уж също говори "македонски" като в Скопие, заслужава си да наречем нещата с "научното" им название, както вече направихме през 1992 г., с колективния труд, издаден под заглавие "Езикът на Македония: Древният македонски език и лъжливият език на Скопие".

Тъй като го изисква темата, която обсъждаме и за да разбере читателят за какво точно става дума, обясняваме, че имаме три езика, които, било напълно или частично, се различават един от друг.

Гръцкият в Македония е гръцки език, говорен от гърците в Македония от древността и - и след развитието до този момент. Това е езикът на Филип, на Александър Велики и на други гърци от древна Македония, а именно един древен гръцки диалект, повече с дорийски характер.

Сръбско-българският в Скопие е младият език на скопската държава /който е създаден, както е известно, по времето на Тито през 1944 г./.

Това е български език /първоначалното население в региона е българско и българите винаги са имали претенции към тези земи, които смятат за свои - и наистина жителите в региона са се наричали Bulgari - "българи". Този език по чисто изкуствен начин от група лингвисти, създадена специално за тази цел, е сърбизиран", тоест в него са вкарани лексиката и граматични елементи от околните области, където се говори сръбски, така че да се намали българският езиков елемент и да придобие сръбска езикова форма, каквото е изискването на Обединена Сърбия на Тито, а именно на Югославската република.

Следователно езикът в Скопие е един сръбско-български език, един изкуствено сърбизиран български език по очевидни причини. Скопяни дали на този език, сръбско-българския, подвеждащото и лъжливо име "македонски", за да избегнат българските претенции и заедно с това да скрият българския произход на езика си.

Освен това, за да присвоят по този начин едно име (македонски), което им дава престиж и историческа дълбочина чрез фалшивото им идентифициране с величавото и световноизвестно име на Македония на Александър Велики и накрая - защото дързостта им няма граници. (нека си спомним името на летището "Александър Велики" в Скопие и скопските войници с древногръцко облекло и дълго копие, които посрещнаха в Скопие водача на племето хунзи от Пакистан като потомък на Александър Велики - за да предявяват евентуални претенции в момента, когато се открие възможност за промяна на границите на Балканите).

С толерантността и глупостта на официалната гръцка държава (да не забравяме, че през 70-те и 80-те години на миналия век се смяташе за "националистическо" да се говори за фалшификациите на скопяните, а по времето на Тито по други причини споменаването на такива въпроси беше табу!) името "Македония" за Скопие и " македонски език" за сръбско-българския в скопие станаха широко разпространени и почти се наложиха на международно ниво, като по този начин беше даден единственият аргумент, с който с известно право скопяните злоупотребяват.

Славомакедонският е диалект в малко гръцко-български гранични райони, където малък брой гърци заедно с гръцкия език знаеха
/по-възрастните/ и един диалект с български произход, както се случва и по целия свят с живеещи край границите групи население в повечето страни. Следва да се отбележи, че поради двуезичния характер на говорещите на този диалект, както и заради това, че този (изключително устен) диалект не е сърбизиран както българския в Скопие, славяномакедонският не е идентичен със сръбско-българския в Скопие.

Скопие, разбира се, с ( американски вдъхновена?) груевска машинация наскоро започна да отправя провокации, твърдейки, че славяномакедонският език уж е един и същ с лъжливия "македонски" в Скопие и следователно в Гърция заради езика съществува македонско малцинство, което Гърция трябва да признае.

От това кратко представяне на един много голям по важност проблем с различни последици, (национални, политически, исторически, културни и т.н.) смятам, че стават ясни езиковите фалшификации, извършени предимно от политически представители на една малка страна. Целият случай щеше да бъде малко смешен само ако навреме бяхме показали на международната общност колко смешно е всичко. Сега случаят доби провокативна форма и стана обект на редица злоупотреби. 

 

----------------

*Авторът е преподавател по лингвистика и бивш ректор на Атинския университет.

 

* Гърция призна малка част от истината
за така наречения "македонския език "

Статията на проф. Бабиньотис излезе във в."Монитор"в началото на месец август т.г. без никакъв коментар, а още по-учудващо е, че не предизвика и заслужаващото внимание, защото в нея по много своебразен начин шества истината с неистината, за т.н. "македонски език". Ето защо я препечатваме с кратък коментар на редакцията.

Коментар на редакцията:

 

За да не изпаднат в пълно неведение по- младите ни читатели, е необходимо да уточним някои неща.

По отношение на езика проф. Бабиньотис подчертава в статията си ,че той бил някакъв сръбско-български език, в който са "вкарани лексика и граматични елементи от околните области, където се говори сръбски"... за да се намали българският елемент и да придобие сръбска езикова форма. За учудване е, че в главата на един лингвист може да съществува подобна бъркотия.

За така наречения "македонски език", малко преди смъртта си Венко Марковски,- самият той от Македония - написа цяла книга "Кръвта вода не става", в която отбелязва:

"Необикновена материя е езикът. Развитието му не се прекъсва с нови граматики. Коварната ръка на политическия момент е била жестока към България. Варварски закони са изменяли облика на откъснатите български земи. Сянката на завоевателя е онемявала улиците. Езикът на чуждата нация е внедрявал непозната писменост и култура. Текли са тежки времена. Нито за миг новият господар не е забравял, че тази земя, която по силата на политическия момент е станала негова собственост, не е негова земя...Поробителят в тази битка е преследвал една единствена цел: асимилация, за да убие българското национално съзнание у поробения народ. ...И когато например сръбският поробител вече разбира, че македонските българи трудно се поддават на сърбизиране, той предава тази своя роля на верните носители на македонизма, които с по-люта свирепост от самия него забиват нож в гърба на своя собствен български народ.

И така кървавото сърбизиране хитро прераства в безкръвно македонизиране на българите, а Македония - от българска географска област се превръща в понятие на македонска национална общност даже и с "език", напълно "отделен" от българския.

Но в действителност има ли и съществува ли македонски литературен език"? И дава отговор: "Говорен в течение на столетия, българският език запазва своята същина и през последните 25 години, /книгата излиза 1981 г., бел. ред./, макар че народностното му име е заменяно с областно /македонски, бел.ред/. И затова превръщането на регионалното географско име Македония в политическо чрез създаването на нова република в Югославия не може да промени характера на езика.

След образуването на Югославска Македония в отделна административно-политическа единица българските говори не престават да бъдат български по своите особености, те не придобиват друг фонетичен, морфологичен и синтактичен строеж /с. 246/. Отговорът на Венко Марковски е пределно ясен, че по своята същина, т.н. "македонски език", не е никакъв сръбско-български, а обратното - той е български език по фонетични, морфологични и синтактични показатели с привнесени в него отделни сръбски думи и изрази.Второ. По отношение на някакви претенции на Р Македония за родство с Александър Велики и че тя "можела да предяви някакви претенции", когато се открие възможност за промяна на границите на Балканите.

А нима е възможно това?

И не мисли ли Гърция с няколко хода напред пред България в геостратигическите си планове?

Въпрос с повишена трудност към българските политици.И трето.По отношение на езика в гръцка Македония. Тук проф. Бабиньотис е учудващо компилативен, твърдейки, че това е езикът на Филип, на Александър Велики, който е "един древен гръцки диалект, повече с дорийски характер". Плахият намек на проф. Бабиньотис, че там, в Гръцка Македония, са живели българи е само половината истина. За другата половина на истината, че тези българи са прогонвани, избивани и асимилирани и техният живот фалшифициран той не говори. Професорът не намеква дори и за участта на тези, които и днес се осмеляват да се наричат българи.

Ето това се нарича "научна истина"!, която се предлага на международната общност от гръцкият учен-лингвист!






Общи условия