Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Отчуждаване

  Държавата ни нехае за обучението на българчетата в чужбина


Боянка Иванова е директор на училище "Св. София" в Чикаго, най-голямото, акредитирано към българското посолство в САЩ, наше училище в Америка. Двуезичен учител е и в чикагското държавно училище "L. A. Budlong Elementary Public School, Chicago.

Тя е пловдивчанка, която живее в Чикаго от близо 20 години.

Какви български училища има в Чикаго?

Три са българските училища. Те показват, че нашенци по света имат национално самосъзнание. Преди да са стъпили на крака предшествениците ни в Америка са изградили църкви, а редом с тях и училища. Нормално е попадналият в чужбина човек най-напред да се "хване за корените си", за да се "изтегли". В същото време, воден от инстинкта за самосъхранение, придобит в години на робство, българинът "се спасява поединично". Разкъсвани между тези две противоположни тенденции, нашенци се опитват да съчетаят богатството на новата цивилизация, в която са попаднали, с родовата си памет, език и култура. Нашето училище е най-новото в мегаполиса. То е само шестгодишно.

Колко са българчетата и каква е мотивацията им да учат роден език в Чикаго?

Всеки седми преселник от България в Чикаго е на училищна възраст, но едва около 250 деца учат в трите български съботно-неделни училища. Нашето е най-голямото и е лицензирано към посолството. Т. е децата завършват с диплома за съответния клас, подписана от българския посланик. Имаме 150 ученика от първи до девети клас. Те учат български, история и география. Останалите деца и родителите им, установили се в Чикаго, нямат мотивация да учат български, защото и самата ни държава не се интересува от тях.
В какъв смисъл?

Да се изучава български език е конституционно задължение, но и право за децата на българските граждани. България приема с радост липсата на задграничните българчета, което й спестява средства за детски добавки и училища. Чак през тази година ще ни изпратят полагащите се безплатни учебници. Изискванията за ниво на владеене на български са като при учениците в България, а липсва методика за изучаване на български от деца, които растат в чужда езикова среда. Момченце учеше в нашето училище, преди да го лицензират. То мечтаеше да се върне в България и да живее при баба си и дядо си. Оказа се, че в училището в родния му град дори не си дадоха труда да го изпитат и го върнаха да повтори първи клас. На практика детето бе наказано затова, че родителите му са предпочели да живеят и работят в чужбина.

Има ли вече тенденция за завръщане на задграничните българи от Чикаго?

Само завършилите лицензираните училища, където броят на часовете по български език, история и география на България съвпада с тези на школата в България, ги приемат без допълнителен изпит в училищата в Родината. Това демотивира родителите за завръщане. В САЩ, дори за децата на нелегалните емигранти, образованието е задължително, но те имат и много права. Двуезични учители, като мен, им помагат да научат английски през първите 3 години и те не повтарят класовете. С тях работят възпитатели и психолози, за да преодолеят културния шок. Нещо повече, в американското училище, където преподавам, в клас от 22 българчета има и едно турче. То е потомък на хора, напуснали България по време на "голямата екскурзия" и сега емигрирали в САЩ. Тъй като няма турска паралелка, детето учи при нас, като преминаваме през българския език на майка му, за да го занимавам. То напредва в английския, но научи и доста български думи и изрази.

Мислите ли, че България има вина спрямо задграничните българчета?

За разлика от демографската криза в България, българското население зад граница се увеличава и се подмладява. Познаването на родния език само на битово ниво крие доста капани. Сблъсках се как странно се тълкуват някои български думи от деца, пристигнали съвсем невръстни или родени в Чикаго: кобилица - мн. ч. на кобила, телепатия - да патиш от телевизията, туршия- човек от Турция, мразовито- дете, което мрази, оракул- човек който се храни с орехи, попадия- да попаднеш на нещо, кладенец- професия колач, невеста- невярна жена, хамбар - бар с шунка, стопанин - човек, който трудно се стопля и върха на всичко татковина - вина на татко. Изброявам всичко това, защото би трябвало да се помисли за методика за преподаване на български език за деца, които живеят в чужда езикова среда. Не върши работа нито методиката за обучение на българчета в България, нито методиката за усвояване на български от чужденци. ние, които имаме опит в проблема, бихме могли да помогнем за създаването на тази методика.

Твърдите, че на българчетата зад граница са накърнени конституционните права?

Повтарям: за България да се знае български език е не само задължение, но е и право на нейните невръстни граждани. Държавата не осигурява за задграничните българчета достатъчно квалифицирани учители и лицензирани училища.В нашето училище има 5 преподаватели с магистърска степен по български език .Трима от тях имат и втори клас квалификация. Вероятно за това напливът на ученици е сравнително голям. През изминалата година първокласниците бяха 30. В другите класове - до седми имаме по 12-15деца. Имаме и деветокласници. За съжаление, другите училища в Америка нямат нашата съдба. Бих призовала Министерството на просветата в България да стимулира местни кадри, български имигранти, да се завърната към учителската професия (знае се, че много учители работят непристижна, но добре платена работа). Проблемът със задължението да се знае български е разтеглив спрямо други групи от носители на български паспорти зад граници. Не съм чувала да има български училища в Турция, а се осигурява правото на глас и превоз до избирателните урни по време на изборите, дори на тези от преселниците, които са заминали невръстни и не умеят да прочетат бюлетината.

 

Интервю на
Феня Декало

 

 

 





Общи условия