Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Западните покрайнини

  Дървени адвокати срещу майчиния ни език и премълчаните истини на в-к "Братство"


Възстановената църква в с. Долна Любата на фона на вековно дърво, символизиращо стародавните български традиции.
Димитър ДИМИТРОВ-ТРЕПЕРСКИ, Босилеград

В поредицата на вестник "Братство" за служебната /не/употреба на майчиния ни български език, авторът Васко Божилов след дълго и широко писане, разтягане и увъртане на проблема, най-накрая пак се върна при същото заключение, което властващата партия ни повтаря десетилетия наред: законът /който може и да не е съвършен/, ни дава право за служебна употреба на майчиния български език, само че ние, българите в Сърбия, не искаме да го използваме! Тоест, държавата не е виновна, виновни сме си ние самите! Нищо ново, чули сме го хиляда пъти, винаги когато се повдигне въпросът за нарушаването на нашите права. Очаквах, че макар и със закъснение, Васко Божилов ще даде отговор, защо ние не искаме, /или не смеем/, да използваме националните си права и ще се опита да открие виновниците за това, но той, верен на всеки режим и на себе си, никога да не върви срещу течението, хитро избягва да даде отговор! А още по-малко да признае собствената си вина. Мисля, че изследването на истината трябва да почне от отговора на въпроса, къде е причината за страха на ония българи, които както той казва, "всичко наблюдават отстрани"?

А отговорът е навсякъде и Васко Божилов, като дългогодишен журналист на в-к "Братство", го знае много добре. Този отговор може да се прочете и в старите течения на вестника, особено от времето когато ДСБЮ излезе на сцената и постави въпроса за положението и правата на българското малцинство и се превърна в една от най-преследваните партии в сръбската опозиция.

И докато активистите на ДСБЮ /сред които бях и аз/ през пролетта на 1995 година лепяхме афиши из града със следното съдържание: "Да свалим веригите на страха", "Национално достойнство, политическа сигурност, икономически просперитет - повече нямаме какво да губим". Общинският отбор на СПС в Босилеград издаде съобщение в което се казваше:

По повод все по-честите с нищо неаргументирани факти на отделна нелегална група националисти от ДСБЮ, за насилствена асимилация и застрашеност на основните човешки праава и свободи на числящите се към българското национално малцинство в Югославия, както от страна на официалните държавни органи, така и от местните органи, Общинският отбор на СПС в Босилеград на заседанието си от 17 март тази година прие следното съобщение:

Група екстремни националисти, числящи се към легитимно несъществуващия Демократичен съюз на българите в Югославия - ДСБЮ, със своите провокативни деяния се опитват да нарушават хармоничните традиционни междунационални отношения в средите, в които по-голямо число от жителите са числящи се към българското национално малцинство.

Без какъвто и да е повод, но с ясно определена цел, "активисти" на тази официално несъществуваща партия, започнаха да изтъкват афиши в Босилеград с иритиращо-провокативно съдържание, за които положително се знае, че се подготвят извън нашата страна и което предизвика масови реагирания и негодувания от страна на населението.

Тази група под името на "ДСБЮ" има силна опора в някои недоброжелателни кръгове в България. Те се представят като единствени и автентични представители на българите в Югославия, за което говори публицитета, който им се дава от страна на някои български медии.

Българското национално малцинство, със своята легално избрана структура, желае да бъде открит мост за свързване и сближение с по всичко близкия сръбски народ и да даде принос в развитието и разширяването на добросъседските отношения.

Всичко, което е извън тези рамки, а има за цел да дестабилизира Югославия, която е единственото наше отечество, възприемаме като атака върху свободата и просперитета на всички малцинства" - се казва накрая на съобщението. /"Братство", 01.04.1995 г.

Ето каква е цената днес на "с нищо неаргументираните факти", за асимилацията, "хармоничните междунационални отношения", "недоброжелателните кръгове в България”, и "единственото наше отечество Югославия". И докато ДСБЮ и КИЦ бяха държавни врагове /заради принципното си отстояване на правата на българското малцинство/, Васко Божилов търсеше убежище в Югославия, сигурно не за това, че са му плащали да отстоява правата на българското малцинство.

На едно място в текста се споменава, че венчавките на български език в Босилеград били от преди няколко години. Да уточня, това бяха моите синове Александър и Бойчо Димитрови. Заради тази, и не само заради тази дързост да отстояват националните си права,те винаги са били и продължават да са обект на специално отношение на властите. Дори и когато синът ми Александър през декември 1998 година придружи една хуманитарна пратка от България с мазут за отопляване на болницата в Босилеград, само два дни след това, той бе мобилизиран в сръбската армия, която вече се готвеше за етническо прочистване в Косово! Когато пък върховният комендант на въоръжените сили Небойша Павкович нарече всички босилеградски и царибродски студенти в България "потенциални НАТО-шпиони", другият ми син Бойчо Димитров реши да служи в българската армия.

Заради отстояването на правата на българското малцинство, а може би и за това, че съм внук на Димитър Дойчинов - Валявичарски, неведнъж пребиван от сръбската жандармерия през 1921 по времето на Кралство Югославия, аз също като шестнадесетгодишен бях пребит от комунистическата жандармерия през 1963 г. с цел сплашване. Дали и синовете, и внуците ми ще продължават да ги бият с цел да ни сплашват, докато провеждат асимилационната политика и България продължава да мълчи по нашия въпрос.

Неведнъж съм бил и обект на натиск и на скалъпени дела, предназначени да ме сплашат и компрометират пред обществото. След всичко което е изживяло семейството ми, аз знам каква е цената на отстояването на българщината и ми е ясно защо българщината у нас не е пример за подражание и защо хората "не искат" да ползват националните си права. Отговорът е много прост: защото това е опасно! Впрочем, Васко Божилов също имаше дело с Васил Такев и той много добре си знае, защо не е поискал то да се води на български език.

Само допреди няколко години Общинските съвети на СПС в Босилеград и Димитровград пълнеха вестниците със заглавия "КИЦ в служба на антидържавната политика", "Информативният център опора на антидържавната политика", "Призовават мракобесието на фашизма" и пр. Един от бившите кметове на Босилеград Сотир Сотиров тогава заяви в "Политика": "Длъжни сме да предотвратим антидържавната и вражеска дейност на КИЦ в Босилеград, за което очакваме съответна подкрепа от държавните органи на Сърбия и Югославия" и се заканваше: "...гражданите на общината и легитимните обществено-политически структури искат адекватна интервенция на държавните органи". Ето как властите се отнасяха към всеки, който се опитваше да отстоява правата на българското малцинство. И не забравяйте, че това ставаше по времето, когато в Среберница 7000 мюсюлмани бяха избити за две денонощия! Някой да е осъден за това? И тогава /и сега!/, държавата твърди, че ние имаме всички права и то "по най-високите международни стандарти". Само че ние не искаме да ги използваме, защото сме били "страхливи"!? Какъв цинизъм!

Или друг пример. През март 1999 г. синът ми Александър, който тогава беше на работа в КИЦ-а, войната в Косово го завари в София. Радио Босилеград и "Братство" няколко пъти оповестиха съобщенията на ОС на СПС в Босилеград, в които се казваше, че той, за разлика от тях, бил "предател" и "петоколонаш". По същото време и най-големият водач на сръбската опозиция Зоран Джинджич беше в Черна гора и сръбските медии по същия начин го нарекоха "предател" и "петоколонаш". Като родител предупредих сина ми, да не се връща в Босилеград, докато продължава войната. По същото време, само на 70 километра от Босилеград в Мачкатица, в пещите за старо желязо бяха изгорени стотици трупове на косовски албанци! И някой пак ще каже, че Конституцията, законите, държавата са ни дали всички права и свободи само че ние "не искаме да ги ползваме!" Извинявайте, но тая Конституция, тия закони и тая държава не можаха да защитят живота, правата и имуществото на стотици хиляди мирни граждани от хърватски, албански, босненски и сръбски произход, които бяха избити, изгорени или изселени в името на една шовинистична идеология която освен Сърбия и "сръбствто" не признаваше нищо друго! Или ще кажете, че така им се пада, що им е трябвало да искат там някакви си права, вместо да си налягат парцалите като нас!?

И още един пример. След "демократичните промени" синът ми Александър и КИЦ-а в Босилеград, отново водени от идеите да работят за демократизацията и доброто на града, задено с г-н Никола Стоянчов създадоха КТ "КОДАЛ"! След като телевизията беше направена и беше на път да излезе със собствена програма ,с която да продължи борбата за един по-съвременен Босилеград, дългите пипала на същата тая държава "която ни е дала всички права" се намесиха и провалиха неповторимия шанс идеите на съвременния свят да влезнат в Босилеград. Изпод перото на Васко Божилов във "Вечерни новости", "Блиц" и "Братство" излязоха сума ти "проверени информации" за "укриване на данъци" и "милионите", които синът ми Александър Димитров бил "откраднал"! Погледнете какви бомбастични заглавия: "Дали бившият директор на "Кодал" е направил престъпление - заподозрян за укриване на данъци " /Братство, 05.03.2004 г./, "Бившият директор на "Кодал" под следствие - съмнение за укриване" /Вечерни новости 06.03.2004 г./, "На кого е Царството" /Вечерни новости 17.02.2003 г./, "Директорът скубе абонатите" /Блиц, 08.02.2003 г./. Но когато след три години държавата и "Кодал" загубиха делото с Александър и той бе освободен от обвинението, Васко Божинов не можа да събере кураж да напише в същите тия вестници, че всичко това не е вярно, че това е било лъжа, предназначена да унищожи "КОДАЛ", за да нямаме свободна медия, за да не се бунтува общественото мнение и държавата, начело със сега вече пребоядисаните комунисти, да продължи своята унищожителна мисия срещу Босилеград.

Да продължавам ли още? Когато Общинският съдия в Сурдулица заведе дело срещу мен, че съм бил пребоядисал пътен знак, на който пише "Територия на община Сурдулица" - поисках делото да се води на моя майчин български език. Васко Бояджиев служебно бе призован като преводач от сръбски на български по това дело. На първите две заседания той беше преводач и след това се отказа поради това, както той ми обясни, че не му били платили разноските по пътуването и превода. Аз го попитах, защо той като журналист не изясни поради какви причини държавата не плаща за превода от сръбски на български, но той си знае, защо не посмя тогава да каже истината. И точно затова днес няма морално право да говори нито "за служебната употреба на майчиния български език", нито за каквото и да е друго право на българското малцинство! А още по-малко - да играе ролята на дървен адвокат на държавата и на ония нейни служители, които в името на разни утопични комунистически и националистически идеологии направиха и продължават да правят най-големите престъпления срещу нашия народ. Защото, каквото и да пише, пак ще стигне до същото заключение: държавата ни е дала всички права, и не ни е виновна, че не искаме да си ги ползваме! И това е горната граница, до която той може да стигне! А проблемът не е, че не искаме да ползваме правата си, проблемът е, че не искаме да живеем с мисълта, че сме "държавни врагове", със страха, че някой може да ни арестува, да ни осъди, да ни уволни от работа, да ни откара на фронта или дори да ни изгони! Ето затова е виновна държавата и не бива вината постоянно да се прехвърля върху нашия измъчен, изстрадал и смачкан народ. Защото ако Васко Божилов, като българин и журналист на "Братство" и член на СПС си кривеше душата да прави врагове от "Треперците", а не смееше дума да обели срещу престъпната политика на Милошевич, Маркович, Шешел, Младич и пр., какво остава за ония бедни, смачкани и вече шашнати родители, които биха изразили желание децата им да учат на български език? Кой ще ги защити от привържениците на оная политика, която си размахва радикалските знамена и в Босилеград? Тоя наш измъчен народ няма съзнание за човешки права - той има само инстинкт за самосъхранение.

В дългата си поредица Васко Божилов пише, че съдията Драган Янев през 2003 г. за пръв път приложил закона наказателното производство да се води на майчин български език в производството на частна тъжба на Васил Такев срещу обвиняемите Димитърп Димитров и Иван Николов. Впоследствие, Васил Такев се отказа от частната си тъжба, проваляйки възможността делото да се води на български език. "Братство" тогава пак не пожела да публикува моя коментар, в който попитах, какво е надделяло, правото на Васил Такев да защитава честта си или интересът на държавата, делото да не се води на български език?

Тезата, че държавата ни е дала и гарантирала всички права и свободи, а ние не искаме да ги ползваме, неведнъж е защитавана не само от "Братство", но и от Националния съвет на българското малцинство, Матицата на българите в Сърбия, общинските власти в Босилеград и Цариброд и десетки просръбски и български партии и сдружения. Тя дотолкова бе разпространена сред нас, че и държавните представители на Р България я приеха и се примириха с това ,че у нас наистина няма нарушаване на правата на човека, защото вижте, самите българи го казват! От тук нататък ние загубихме най-здравия си съюзник в борбата за нашите права - България. Само КИЦ-ът в Босилеград, "Бюлетин"-ът и специално Иван Николов разобличаваха докрай лъжата, в която вече всички бяха започнали да вярват, но този глас не можеше да стигне до всички и не можеше да бъде разбран от всички. Интересно е, че Иван Николов не бе оспорван от сръбските политици, той бе оспорван от ония представители на българското малцинство, които бяха на сръбска служба и от ония български политици, които зад наш гръб и за наша сметка правеха сръбско-българска дружба.

Само КИЦ-ът в Босилеград, "Бюлетин"-ът и специално Иван Николов разобличаваха докрай лъжата, в която вече всички бяха започнали да вярват, но този глас не можеше да стигне до всички и не можеше да бъде разбран от всички. Интересно е, че Иван Николов не бе оспорван от сръбските политици, той бе оспорван от ония представители на българското малцинство, които бяха на сръбска служба и от ония български политици, които зад наш гръб и за наша сметка правеха сръбско-българска дружба.
Сръбската държава днес най-малко има нужда от дървени адвокати от типа на Васко Божилов, които по стар навик, продължават да твърдят, че държавата ни е "дала" всички права. А ако е така, тогава значи на нас ни е добре и няма никакъв проблем. Сърбия днес трябва да признае вината си по отношение на малцинствата и да им се извини. Да им осигури правата и да им създаде възможност да ги прилагат на дело. А това няма да стане с оправдаване, а с безкомпромисно критикуване на сръбските политици, които представляват и управляват държавата.

Само КИЦ-ът в Босилеград, "Бюлетин"-ът и специално Иван Николов разобличаваха докрай лъжата, в която вече всички бяха започнали да вярват, но този глас не можеше да стигне до всички и не можеше да бъде разбран от всички. Интересно е, че Иван Николов не бе оспорван от сръбските политици, той бе оспорван от ония представители на българското малцинство, които бяха на сръбска служба и от ония български политици, които зад наш гръб и за наша сметка правеха сръбско-българска дружба.



Общи условия