Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  SOS

  Заплашена ли е България от демографска катастрофа?


Възрастова пирамида на населението към 31.12.1997, 2010, 2020 и 2050 г.
Проф. д-р Николина ИЛИЕВА

 

Демографските проблеми на България, със своята острота и с крайно тревожни тенденции, засягат цялото ни общество, неговото настояще и особено неговото бъдеще. Това се определя от мястото и ролята на човешкия фактор като субект и обект на икономическото и социалното развитие в съвременното общество.

Ето защо тези проблеми трябва да бъдат изведени като първостепенен национален приоритет.

Български учени-демографи години наред се опитват да привлекат вниманието на отговорните обществени институции и на сменящите се високопоставени политици, за да се приемат без отлагане подходящите решения, залегнали в съответна нормативна база.

На тревожната демографска ситуация в страната ни обръщат внимание и различни висококомпетентни международни институции. На първо място трябва да посочим Мисията на Фонда за населението на ООН, която пребиваваше у нас от 25 септември до 13 октомври 1991 г. под егидата на тогавашния президент Жельо Желев. Меморандумът, който връчи ръководителят на Мисията на правителството ни преди заминаването си, съдържаше не само тревожни констатации, но и ценни препоръки.

Имам съмнение, че повечето от днешните ни най-отговорни политици изобщо нямат представа за този документ.

Международната банка и ЕВРОСТАТ са висококомпетентни институции, които в своите годишни демографски анализи, също сочат България в групата на страните с най-тежка демографска ситуация.

Тенденциите в развитието на основните демографски процеси у нас са добре известни, тъй като се публикуват данните в ежегодните справочници на НСИ. В тях се съдържат данни за демографските процеси и в другите европейски страни. Те са достъпни за всеки, който се интересува от демографското развитие на България. Ето защо тук привеждаме данни само за най-важните демографски процеси.

Последната година, през която страната ни е с положителен естествен прираст на населението, е 1989 г. /0.4 промила/, след която показателят на смъртността започва да превишава този на раждаемостта. Равнището на смъртността се колебае между 12.0 и 14.7 промила. Естественият прираст е трайно отрицателен като се движи между минус 5.1 и минус 5.5 промила през целия период на преход. В резултат населението на страната ни намалява средно с около 40 000 души годишно. Това показва, че България се намира в трайна и устойчива депопулация.

Детската смъртност е друг особено важен демографски показател. По него България се намира далеч зад всички страни на ЕС. Само Румъния е след нас. По този показател може безпогрешно да се съди както за изоставането на здравеопазването, така и за жизненото ни равнище.

Значителната емиграция на млади хора от България е съществен фактор, който усложнява демографската ситуация. Имаме предвид висококвалифицираните млади хора, повечето от които трайно напускат страната ни и тяхното поколение се интегрира в икономически развитите страни.

Обективното разчитане на наша и чуждестранна статистическа информация /включително и направени прогнозни схеми/, позволяват да се заключи, че, в резултат на натрупването на редица негативни фактори, страната ни е заплашена от настъпване на демографска катастрофа.

Представени графично прогнозините разчети показват, че възрастовата пирамида на населението ни чертае тенденция на постепенно преобръщане с широката си част нагоре /виж графиката/ това е възрастовото население и с тясната част надолу,
/младото поколение/. Това не може да бъде разчетено по друг начин освен, че нашата страна постепенно, но сигурно изпада в демографска катастрофа. Тя най-категорично ще се проявява към 2050-2060 г.

Какви ще бъдат основните неблагоприятни последици от нея?

Първата е значително намаляване броя на населението на България. Изчисленията на МБ и ЕВРОСТАТ са, че към средата на ХХI век то ще спадне до към 5 млн. Към края на ХХI в. то ще е по-малко от половината на това при преброяването през 2001 г.

е значително намаляване броя на населението на България. Изчисленията на МБ и ЕВРОСТАТ са, че към средата на ХХI век то ще спадне до към 5 млн. Към края на ХХI в. то ще е по-малко от половината на това при преброяването през 2001 г.
Втората последица е значително застаряване на населението ни.

последица е значително застаряване на населението ни.
Това обуславя настъпване на висока степен на тревожна възрастова зависимост.

Третата - е обезлюдяване на големи райони на страната: планински, полупланински и сухопътни погранични.

- е обезлюдяване на големи райони на страната: планински, полупланински и сухопътни погранични.
Четвъртата последица е чувствително намаляване на селското население, без да има процес на индустриализация у нас. Това ще води неминуемо до увеличаване на пустеещите земеделски земи.

последица е чувствително намаляване на селското население, без да има процес на индустриализация у нас. Това ще води неминуемо до увеличаване на пустеещите земеделски земи.
Петото следствие по своето значение може да заема много по-челно място. Това е възникване на проблеми, свързани с националната ни сигурност. Те могат да произлязат от промените в етническия състав на населението. Това възниква на основата на двата различни типа репродуктивно поведение: ниска раждаемост при българското население, висока емиграция на млади хора, както и най-бързо застаряване. При другите два етноса - циганския и турския - ниският жизнен стандарт не води до намаляване на раждаемостта, тъй като семействата при тях не инвестират за качествено възпроизводство на децата си. При тях многодетството се използва за получаване на социални помощи. В резултат България ще престане да бъде еднонационална държава с всички сериозни последици от това.

следствие по своето значение може да заема много по-челно място. Това е възникване на проблеми, свързани с националната ни сигурност. Те могат да произлязат от промените в етническия състав на населението. Това възниква на основата на двата различни типа репродуктивно поведение: ниска раждаемост при българското население, висока емиграция на млади хора, както и най-бързо застаряване. При другите два етноса - циганския и турския - ниският жизнен стандарт не води до намаляване на раждаемостта, тъй като семействата при тях не инвестират за качествено възпроизводство на децата си. При тях многодетството се използва за получаване на социални помощи. В резултат България ще престане да бъде еднонационална държава с всички сериозни последици от това.
Какво да се прави и може ли да се противодейства на настъпващата демографска катастрофа? Тези въпроси ще бъдат обект на самостоятелно разглеждане в следваща статия.

е значително намаляване броя на населението на България. Изчисленията на МБ и ЕВРОСТАТ са, че към средата на ХХI век то ще спадне до към 5 млн. Към края на ХХI в. то ще е по-малко от половината на това при преброяването през 2001 г.последица е значително застаряване на населението ни.- е обезлюдяване на големи райони на страната: планински, полупланински и сухопътни погранични.последица е чувствително намаляване на селското население, без да има процес на индустриализация у нас. Това ще води неминуемо до увеличаване на пустеещите земеделски земи.следствие по своето значение може да заема много по-челно място. Това е възникване на проблеми, свързани с националната ни сигурност. Те могат да произлязат от промените в етническия състав на населението. Това възниква на основата на двата различни типа репродуктивно поведение: ниска раждаемост при българското население, висока емиграция на млади хора, както и най-бързо застаряване. При другите два етноса - циганския и турския - ниският жизнен стандарт не води до намаляване на раждаемостта, тъй като семействата при тях не инвестират за качествено възпроизводство на децата си. При тях многодетството се използва за получаване на социални помощи. В резултат България ще престане да бъде еднонационална държава с всички сериозни последици от това.



Общи условия