Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Интервю

  България не е преживявала по-тежка духовна криза от днешната, твърди д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа"


Господин Тренчев, да започнем накратко с историята и целите на КТ "Подкрепа" за нейното създаване.

Може да прозвучи учудващо, но когато решихме да създадем КТ "Подкрепа" поставихме акцента върху защитата на човешките права, а формата, под която се организирахме, беше заявена като синдикална. Тази форма ни се стори по неатакуема към онези разбирания, които имаше тогава в България.

Към датата на създаването на КТ "Подкрепа" имаше две независими организации. Това беше създаденото на 16 януари 1988 г. "Дружество за защита правата на човека" с инициатор Илия Минев от град Септември, което по същество беше изградена от хора, репресирани от комунистическия режим и политически затворници. Някъде към 8 септември 1988 г. и аз станах член на това дружество. Написах молба, която предадох на член от дружеството, а той от своя страна я е представил в Американско посолство със снимка и със собственоръчния текст.

Ако не се лъжа, през месец октомври или ноември 1988 г. беше създадено и Дружеството за гласност и преустройство, където като членове имаше вече и интелектуалци, професори и др.

Затова през 1989 г., създадената съюзна организация нарекохме синдикат. Разбира се, в уставните документи имаше синдикални елементи , но акцента си остана защитата на човешките права. И още един щрих. Според закона, доколкото го познавахме, практически нямаше ограничения за създаването на синдикат. Това беше една материя пропусната от комунистите, уверени в своето безоблачно и вечно управление и бяха пропуснали да наложат някакви законови възбрани. А и отчитахме процесите в соц.лагера и имахме за еталон за подражание "Солидарност", вдъхновяваща свободомислещите хора.

КТ "Подкрепа” е вторият синдикат, създаден в Източна Европа след "Солидарност".

От дистанцията на времето как преценявате постигнатите цели днес?

Никога една организация не може да претендира, че от самото си начало е завършена, професионална и улегнала. Това е един дълъг процес. В началото е по-точно да кажа, че бяхме едно движение, едно всенародно движение, в което се вляха хора недоволни от системата, като водеща беше борбата за човешки права, макар и под формата на профсъюз. Това само по себе си водеше, по обясними причини, до политизиране на Организацията, което не е характерен белег за един синдикат, в неговия улегнал вариант. Това обяснява и защо ние бяхме, като наричахме тогава КТ "Подкрепа", ударният отряд на СДС. Първо, бяхме неговият основен създател, или най-големият и второ, чрез нашите акции се решаваха много политически проблеми. Това обяснява и защо КТ "Подкрепа" имаше решаващо значение за свалянето на двете комунистически правителства - на Луканов и на Виденов. След това политиката и политическият елемент започна да намалява и да отстъпва място на синдикализма.

Именно този момент на общонародно движение, борещо се за демокрация и човешки права обяснява присъствието сред нас на фигури като Стефан Софиянски, Александър Божков, Емел Етем, която стигна до ранг генерален секретар на КТ "Подкрепа", защото това беше една от формите да изразиш съпричастност към борбата за демокрация и човешки права, против комунистическото статукво.

Постепенно с годините акцента се промени към синдикализъм и към борба за трудови права, борба против сивата икономика, експлотацията на детски труд и т.н.

Защитата на трудовите права от КТ "Подкрепа” беше оценена от Международната синдикална организация, чрез приемането ни в нея през 1991г., а през 1995 г., станахме членове и на Международната организация на свободните профсъюзи, чийто вицепрезидент съм, пост, на който за пръв път е избран българин.

България вече е член на ЕС, което означава и приемане на либералния модел на пазарна икономика. Каква е мисията на синдикатите при подобен модел на управление - само социална или едновременно с това и защитата на определени икономически отрасли, свързани с националните интереси на страната?

Много добър въпрос. Искам да отбележа, че КТ"Подкрепа" е първата организация, която в свой документ-програма отбеляза, че тя ще се бори за пазарна икономика.А понеже думата капитализъм и пазарна икономика са почти синоними, и това водеше до тежки усложнения, ние въпреки това защитихме принципа на пазарната икономика. От тогава до сега посетих много страни и твърдя, че пазарната икономика е най-доброто състояние на една икономика, без да крия, че либералната пазарна икономика има и някои недостатъци и недъзи, срещу които се борим, за да ги преодолеем.

А как стои въпросът със защитата на определени отрасли от икономиката, които са свързани с националните интереси и са в разрез с пазарния принцип?

Вече намекнах, че пазарният механизъм трябва, но не изцяло и винаги да се прилага в една страна. Това отдавна е възприето в страните с развита демокрация. Всяка държава освобождава пазара, за да може той да функционира, но и всяка държава има механизми, които може да използва по целесъобразност за отделни отрасли. И ще дам пример.

В Япония, като страна има ограничена територия, но развива селско стопанство и отглежда ориз, традиционна храна за японците. Ако се постъпваше по чисто пазарен принцип, Япония можеше да си внесе 8 път по евтин ориз от Виетнам, но тя не го прави, за да не освобождава работна ръка. Това е пример за национален интерес. Същото е и с Германия по отношение на въгледобива. Там има много каменовъглени мини в района на Рур. Разликите в цената на един тон изкопани въглища в Германия и Индонезия са в пъти повече в Германия, но тя предпочита собствено производство, защото по този начин тя решава социален проблем.

Подобно е положението и с нашите мини. Преди време купувахме въглища от вън. По този начин практически ние финансирахме една чужда икономика и нанасяхме удар върху десетки хиляди хора, лишавайки ги от труд и средства за тях и техните семейства.

Капитализмът в най-чистият му вид не съществува и държави, които се опитват да го реализират като нашата страна, винаги се сблъскват с трудности и конфликти.

Затова една икономика колкото и да е пазарна, в нея има и други компоненти - социални и национални, които е нужно да се отчитат.

След влизането на България в ЕС обществените очаквания и нагласи бяха, от части, да се намали голямата разлика в доходите между гражданите в ЕС и България. Вместо това картината е друга. Цените на стоките и услугите догониха, а и надминаха европейските, а доходите за повечето българи останаха същите. Говоря не за средните, а за реалните доходи на по-голяма част от хората в страната . Какво, според Вас, трябва да се направи, за да се промени ситуацията?

Безспорно е, че когато една икономическа система предполага свободен пазар, компонентите й, независимо колко далеч са разположени един от друг, бележат тенденция към уеднаквяване. Не може да имаме свободна пазарна либерална пазарна икономика със страните от света и Европа и да очакваме огромни ценови разлики с другите страни. Полека-лека цените се сближават. Тъй че свободата в пазарите и ценообразуването няма как да ни подминат. Вината за ситуацията у нас е на политиците, създадоха едни огромни очаквания, че щом влезем в ЕС веднага ще ни поканят на "софрата". Не обясниха нещо много просото, че да станеш член на ЕС означава да направиш първата стъпка в един процес, а не че изведнъж ще станеш равен на французина, италианеца и т.н. Политиците прикриха истината поради популистки или поради лични интереси.

Ние станахме членове на ЕС главно поради геостратигическото си разположение и идеята на Европа да затвори една определена територия с две държави, които и макар много далеч от критериите на европейските икономически показатели предпочете да ги приобщи.

Тази неинформираност у българина доведе и до известно разочарование.

Не ви ли се струва д-р Тренчев, че има голяма диспропорция между цените на стоките, които почти са изравнени с европейските и реалната цена на труда?

Мисля, че тук вина имаме всички. За да бъдат нашите доходи съотносими, не казвам равни с европейските, това предполага по-слабият по-бързо да наваксва в доходите си.

И до ден днешен една Португалия, която влезе в ЕС през 1986 г., се води за една от най-бедните в Съюза, от старите страни членки, докато една Ирландия много бързо се разви по отношение на доходите. Давам пример с малки държави съотносими към България.

Чуват се твърдения, че големите страни в ЕС са богати, защото са имали колонии. Но една Германия след Втората световна война беше напълно разрушена, а днес е страна с добра и стабилна икономика.

Логично е младият член на Съюза, стоял десетилетия наред изолиран, да е икономически изостанал.

Проблемът е темпът, с който се изравняваме. Тук виждам сериозната вина на нашите политици.

През 1989-90 г. в целия соцлагер започна процесът на демократизация. Погледната в цифрово изражение тогава България беше на едно ниво с Полша и много по-добре от бившите Балтийски републики. Чехословакия беше една държава, където Словакия беше по-слабо развита. Ако направим един паралел днес между тях и България ще открием съществена разлика. При една стартова позиция, те се развиха изключително бързо. Държави, които бяха много по-назад от нас сега са далеч по-напред.

Основна причина е лошото управление и корупцията.

В една държава заплатите се диктуват от държавния сектор. Правителството казва: "Няма пари за заплати". А защо няма пари, след като 84 % от икономиката ни беше приватизирана? Отговорът е, че това беше най-лошата приватизация в Източна Европа, откъдето трябваше да дойдат парите за вдигане на заплатите.

Другата причина са корупционните схеми, за да няма пари в бюджета.

Каква е ролята и подкрепата, която може да даде КТ"Подкрепа" на инициативните и предприемчивите за създаване на собствен малък или среден бизнес, използвайки европейските фондове?

Струва ми се, че тук има едно неразбиране за приложното поле на синдикализма. Да, нас ни интересуват еврофондовете и тяхното ефективно усвояване. Но не всички от тези програми са в нашето поле. Интересът ни е към програмите по т.н "Човешки ресурси", това е пазарът на труда, сивата икономика и други. Програмата "Административен капацитет" е вторият сегмент от европейските фондове, който пряко влиза в полезрението ни като синдикална организация. Но стартиращият бизнес - дребен или среден - и програмите за неговото развитие са в сферата на работодателите.

Това не е наше приложно поле.

Що се отнася до онези фондове, които ни интересуват, и които споменах, макар и закъсняло, имаме намерение да открием специализирано звено за достъп до тях, което да помага за тяхното усвояване.

Позволете г-н Тренчев и един по-личен въпрос. През септември 2005 г. почетният канцлер Ян Люти провъзгласи България за Генерална префектура на Малтийският орден. Това означава, че под нейно попечителство попадат Гърция, Румъния и Македония. Вие лично сте носител и на най-високото отличие на Малтийския орден - "Велик кръст на честа и благочестието". Какво направихте в неформален план за преодоляване на спора между Гърция и Р Македония, за да може Македония час по-скоро да бъде приета в НАТО и ЕС, както и положиха ли се усилия за изкореняване на антибългаризма в съседната ни държава?

Въпросът Ви е доста странен и искам да внеса известна яснота.

Под понятието "малтийски рицар" много хора мислят, че се крие някаква единна и хомогенна организация.

Истина е, че в Малта, поради много причини и най-вече исторически, е седалище на редица организации. Най-известният орден е т.н. "Орден на хоспиталиерите", създаден по време на първия кръстоносен поход в Светите земи, който премествайки се в Родос, а по-късно в Малта, успява да оцелее до времето на Наполеон.

Това е и Орденът с Малтийския кръст. Ето защо много хора считат, че "Малтийският орден" и "Малтийският кръст" са един и същ орден.

Историята на "Малтийския орден" е коренно различна. Известно е, че първият император, признал християнството е Константин Велики.

През 325 г., когато се свиква Никейският събор, Константин Велики и неговата майка Елена вземат мерки поклонниците на разрастващото се християнство да имат достъп до Светите земи. Известно е, че майка му Елена е основоположник на църквата на Витлеем, а Константин Велики на Божи гроб. Ето защо императорът създава специализиран орден наречен "Орден на Светия Божи гроб", със съответната символика, нямащ нищо общо с последвалия го след седем или осем века Хоспиталиерски орден.

Този орден на "Светия Божи гроб" е малък, стегнат, династичен, орден под покровителството на Византийския император.

Когато последната наследница на император Палеолог се омъжва за руския император Орденът минава под покровителството на руския император.

В момента орденът брои 420-430 души и е стройна, военна, затворена организация, нямаща нищо общо с хоспиталиерите.

Това е голям орден.

Признат е от ООН.

Има екстериториален статут и има свои посланици.

Другият орден на тамплиерите не е имал тази съдба.

Нужно беше да направя това разграничение и да отбележа, че ние сме малък стегнат орден със седалище в Малта.

Що се отнася до въпроса Ви мога да кажа, че нямам намеса в тези процеси, но безспорно в конкретни случаи, когато се е засягала България, съм вземал отношение.

И един последен въпрос. Как виждате пътя на България от тук нататък?

Големият въпрос, който ме тревожи е, че ние нямаме национална кауза. Каузата ни днес е как да оцелеем до следващия ден. Това е дребно и незначително. И ако се върнем назад във времето, то ще видим, че национален идеал са били църковната независимост, освобождението или Съединението, днес национална кауза нямаме.

Съществува една безпътица. Това да оцелееш, не може да бъде национална кауза. Вярно е, че ме безпокои икономическото състояние на България, но по-скоро ме притеснява духовната катастрофа на нацията. По тежка духовна криза от днешната България не е преживявала.

Белезите на една духовна криза са много, но първите й симптоми личат най-вече в изкуството. Там погромът е страшен и особено в писменото слово. Там нещата са катастрофални.Изключение прави скулптурата и донякъде живописта.

В тази посока виждам пътя на България, като едно постоянно усилие за въздигане на духовността.

 

 

Интервю на гл. редактор
на сп. "България Македония"

д-р по фил. Зоя Андонова





Общи условия