Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Тенденции

  Далече ли е Босилеград от София?


Босилеград
Изненада ли е, че никой в София и в цяла България не разбра за един на пръв поглед "незначителен" факт - уволнението на свещеник Иван - Занко Станойков, изпълняващ богослужение в църквата "Рождество на Пресвета Богородица" в Босилеград. За заливания от всички страни обикновен български гражданин с информации за убийства, умишлени палежи, грабежи, далавери и партийни боричкания за власт новини от подобен род са нещо съвсем периферно. И точно тук е прблемът на българското общество днес: липсата на чувствителност към болките на общността на българите, болки, породени от все-по изтъняващата връзка на отделните групи хора помежду им като частици на едно единно цяло.

За какво по същество става дума?

На 20 юни 2008 г. Вранският владика Пахомий издава заповед за уволнението на отец Иван, който е първият свещеник след 1945 г., изпълняващ богослужение на бългрски език в Босилеград. Безспорно, на негово място веднага са назначени двама свещеници сърби - Бобан Илич и Синиша Божкович.

От гледна точка на европейските норми постъпката на владиката Пахомий е недопустима, защото в Босилеград мнозинството от жителитe му са българи и богослужението на български език е съвсем естествено. В Сърбия обаче европейските норми не важат, там господства Ньойският манталитет на потискане, денационализиране и издевателства над българите. Там и след разпада на Титова Югославия, и след падането на Милошевич, и след съставянето на правителство с "проевропейска" ориентация господстват Ньойските комплекси.

Питаме, в София управляващите - президент, премиер, минстър на външните работи имат ли поне една свободна нервна клетка, която да бие тревога в подобни случаи? Почти четири години на управление нито министър-председателят, нито министърът на външните работи благоволиха да прескочат до нашите сънародници в Цариброд и Босилеград. Нещо повече, вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин през януари т.г. направи няколко совалки между Белград и Прищина, загрижен да помогне на Сърбия в трудния момент около обявяването на независимостта на Косово и нито за миг не му дойде на ум да се отбие и до Западните покрайнини, да се срещне със сънародниците ни там, за да почувстват и те веднъж рамото на майката родина. Уви, това не стана. Подобна слепота на бългрските институции насърчава не само наглостта на фанатизирани служители като владиката Пахомий. Незаинтересоваността на България окуражава сръбските власти да продължават със средствата на модерните времена денационализизаторската си политика чрез свои подставени лица, за действията на които те уж не знаят нищо.

Господин Първанов, господин Станишев, господин Калфин, защо веднъж поне не се хванете за ръка и вкупом да отидете в Босилеград, ей така изненадващо дори и за самите вас! Това с нищо няма да накърни дружбата с вашите приятели от Белград. И най-важното, ще посее искрица надежда у нашите изстрадали братя. Нещо повече, този жест на самостоятелност ще респектира Белград. Пък и вие най-после, въпреки идеологическата ви обремененост, ще бъдете облъхнати от страданието на физически разделения български народ. Направете господа, най-после тази съдбовна крачка, самостоятелна крачка като българи, без да се интересувате кой как ще реагира в Москва или в Брюксел, в Атина или в Белград. Направете тази крачка, Босилеград не е толкова далеч от София!





Общи условия