Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Нашата дума

  Съединението и Независимостта отново в декоративно-показна ритуалност

Дали пък не трябва да освбодим тези два празника, със съдбовно значение за по нататъшния живот на нацията, от декоративно-събитийния им образ! Нека в Пловдив да възпроизвеждат моменти от Съединението. Нека в Търново - на Царевец и пред църквата "Свети четиридесет мъченици" артисти и политици да разиграват сценария от преди 100 години и нека княз Фердинанд отново да прочете Манифеста за обявената Независимост на България. Нека...Тържеството, празникът, ритуалът имат своето място. Нали те създават настроение, повдигат духа, приобщават към националните ценности по-младите. И въпреки всичко стихията на възпроизвеждането, страстта към подробностите - случките, лицата, дрехите, оръжието не откъсват ли от другото, това което задейства фигурите, ражда събитията, но остава прикрито с декора за любители?

Ако надникнем зад зрелищно-натрапващия се образ на тези два върха в националната ни история след Освобождението /1878/, веднага ще попаднем в празното пространство на канонизираното българско историческо мислене. Мислене, подход, метод или недъг да вървим покорно зад видимото, театралното, възбуждащо-емоционалното, но да подминаваме или изобщо да не забелязваме подмолното, коварното и могъщото, което предизвиква събитията, възходите и паденията на народите т.е. интересите на големите държави, тъй наречените "Велики сили". Нали интересите бяха тези, които изиграха ролята на вековна спирачка пред разпада на Османската империя и българското освобождение! Нали интересите създадоха Санстефанска България, нали пак те я раздробиха на Берлинския конгрес, нали те имат пръст и в Съединението, и при обявяването на Независимостта... Разбира се, да дадем заслуженото и на гениалната интуиция, прозорливост и воля на тогавашните български водачи, които успяха да предусетят и разгадаят евентулното бъдещо разположение на силите и да прокарат българския интерес. Веднъж със силата на оръжието при Сливница, Драгоман и Пирот, като изненадаха кукловодите на събитията след Съединението, и втори път със стратегически дипломатически совалки до известни столици, за да се стигне до триумфа на Манифеста за обявяване на Независимостта.

И да не забравяме Русия и Англия в сценариите на тези дни. Англия, която заложи цялата си политическа мощ на Берлинския конгрес да разпокъса Санстефанска България, по време на Съединението чрез своя представител Уайт, успя, на конференцията в Цариград, да надхитри целия Европейски концерт и Русия и да даде шанс на България да извърши епохалното си дело. Англия вече се беше убедила, че България води независима от Петербург политика, но да бъдем наясно, не някакъв алтруизъм и сантименти към България диктуваха тази нейна позиция, а чистият интерес. Точно обратното стана при обявяването на Независимостта. Русия опрости на Турция дълг от 125 милиона златни франка, а България се задължаваше да плати на Русия 82 милиона. Разбира се, че и жестът на Русия към България не беше безкористен. Тя искаше да върне позициите си в България, защото без нея мечтата й за Проливите се превръщаше в химера.

Затова иде реч. И е добре в България да се научим да поглеждаме и зад театралната приповдигнатост, когато се връщаме към отделни върхове в националното ни битие. Тези тържества не са повод само за високопарни речи на управляващи и кандидат-управляващи. Те са урок, който трябва да научим, за да не се прехласваме повече от "братската" прегръдка на тази или онази велика сила, а да следваме неотклонно интересите си, така както направиха нашите предци веднъж преди 123 години и втори път преди 100 години, когато сътвориха Съединението и провъзгласха Независимостта на България.





Общи условия