Брой 1, 2009 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Бъдеща книга

  Съдебният процес срещу Йордан Чкатров

Представяме кратък откъс от подготвяната за печат книга на г-н Кирил Тодоров, посветена на Йордан Чкатров - човека, юриста, интелектуалеца от висока класа, ума на ВМРО, дал криле на МПО и на цялата емиграция в САЩ , Канада и Латинска Америка с неотразимото си присъствие и блестяща публицистика.

Книгата се основава на богат фактологичен и мемориален материал.

Предлаганият откъс е от глава Тринайста...


Кирил Тодоров


Нека се върнем към събитията, около Й.Чкатров, неговото затворничество преди и след съдебния процес и обработването на общественото мнение преди процеса. Сведенията за този период са много оскъдни и са предимно извлечени от публикации и от спомени на хора, съвременници на това време. На 13.01 1946 г. "Нова Македония" помества статията на Димитър Влахов "Врховизмот на оптуженичката клупа" - по повод процесот против Jордан Чкатров". На български, сръбското "оптуженичка клупа" означава подсъдима скамейка. Димитър Влахов иска да постави наред с Йордан Чкатров и българския "върховизъм" т.е ВМРО на подсъдимата скамейка. Отново забелязваме вече отработената схема на действие на македонското "правосъдие". Първо се провежда пропагандна акция в пресата срещу лицата, които ще бъдат скоро съдени и те се обвиняват в политически "грехове" и в последствие се провеждат и самите процеси. Това е типичната сталинистка формула за предварително очерняне на личността, която в македонския вариант се гарнира с антибългарски краски. Процесът срещу Йордан Чкатров е описан в "Нова Македония" неколкократно. На 13.02.1946 г. в публикация на същия вестник се съобщава: "Вчера 12 о.м.(съкращение от овай месец-този месец - б.а.) Окружниот народен суд го разгледа кривичното дело на познатиот македонски издайвач и член-организатор на бандата на крвологот Иван Михайлов - Jордан Чкатров и я произнесе следната присуда: Обвинетиот Jордан Чкатров се осудуе на 15 години тежка пресилна работа и доживотен губиток на сите политически и граждански права. Во иднио брой на вестникот ке дадеме обширна дописка от процесот". На 15 януари в нова публикация на същия вестник се съобщава: "Познатиот македонски издайник и злочинец Jордан Чкатров пред судот се опита да ги скрие своите крвави злочиньа". Съобщава се за двамата свидетели на обвинението, съответно Алексо Мартулков и Пецо Трайков. Първият от тях свидетелствува, че срещу него било стреляно от бандите на Ив. Михайлов по заповед на Йордан Чкатров. Той носел отговорност като пръв помощник на Ив. Михайлов за убийствата на Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Арсени Йовков, Климент Размов, Христо Трайков, Симеон Кавракиров. Вторият свидетел Пецо Трайков обвинява Йордан Чкатров, че заедно с Кирил Дрангов, Жоро Настев бил най-близък помощник на Иван Михайлов и носел отговорност за убийствата на Никола Генадиев, Петко Д.Петков, Райко Даскалов, Петко Напетов, д-р Вичев. След обяд на същия ден е дадена думата на главния обвинител Благой Поповски. Неговите обвинения са също общи, главно представяйки обвиняемия като "член на бандата на Иван Михайлов". След обяд е обявена присъдата от съда в състав: Младен Чудковски( или Чудакович-на микрофилма от статията фамилията на лицето не се чете ясно, б.а.), членове: Димитър Стойков и Велко Трайчев. Това е наличната информация от в. "Нова Македония". Не се съобщава нищо за юридическата квалификация на членовете на съда, кой е защитникът на обвиняемия. Можем да предположим, че самият Йордан Чкатров като дипломиран в Швейцария юрист, имащ и адвокатска практика в Скопие се е защитавал сам, което е позволено от тогавашния македонски закон. В юридическо отношение той стои неколкократно по-високо от съдиите, прокурора и с това ги респектира и поставя в положение на некомпетентни и невежи изпълнители.

Нека се върнем към събитията, около Й.Чкатров, неговото затворничество преди и след съдебния процес и обработването на общественото мнение преди процеса. Сведенията за този период са много оскъдни и са предимно извлечени от публикации и от спомени на хора, съвременници на това време. На 13.01 1946 г. "Нова Македония" помества статията на Димитър Влахов "Врховизмот на оптуженичката клупа" - по повод процесот против Jордан Чкатров". На български, сръбското "оптуженичка клупа" означава подсъдима скамейка. Димитър Влахов иска да постави наред с Йордан Чкатров и българския "върховизъм" т.е ВМРО на подсъдимата скамейка. Отново забелязваме вече отработената схема на действие на македонското "правосъдие". Първо се провежда пропагандна акция в пресата срещу лицата, които ще бъдат скоро съдени и те се обвиняват в политически "грехове" и в последствие се провеждат и самите процеси. Това е типичната сталинистка формула за предварително очерняне на личността, която в македонския вариант се гарнира с антибългарски краски. Процесът срещу Йордан Чкатров е описан в "Нова Македония" неколкократно. На 13.02.1946 г. в публикация на същия вестник се съобщава: "Вчера 12 о.м.(съкращение от овай месец-този месец - б.а.) Окружниот народен суд го разгледа кривичното дело на познатиот македонски издайвач и член-организатор на бандата на крвологот Иван Михайлов - Jордан Чкатров и я произнесе следната присуда: Обвинетиот Jордан Чкатров се осудуе на 15 години тежка пресилна работа и доживотен губиток на сите политически и граждански права. Во иднио брой на вестникот ке дадеме обширна дописка от процесот". На 15 януари в нова публикация на същия вестник се съобщава: "Познатиот македонски издайник и злочинец Jордан Чкатров пред судот се опита да ги скрие своите крвави злочиньа". Съобщава се за двамата свидетели на обвинението, съответно Алексо Мартулков и Пецо Трайков. Първият от тях свидетелствува, че срещу него било стреляно от бандите на Ив. Михайлов по заповед на Йордан Чкатров. Той носел отговорност като пръв помощник на Ив. Михайлов за убийствата на Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Арсени Йовков, Климент Размов, Христо Трайков, Симеон Кавракиров. Вторият свидетел Пецо Трайков обвинява Йордан Чкатров, че заедно с Кирил Дрангов, Жоро Настев бил най-близък помощник на Иван Михайлов и носел отговорност за убийствата на Никола Генадиев, Петко Д.Петков, Райко Даскалов, Петко Напетов, д-р Вичев. След обяд на същия ден е дадена думата на главния обвинител Благой Поповски. Неговите обвинения са също общи, главно представяйки обвиняемия като "член на бандата на Иван Михайлов". След обяд е обявена присъдата от съда в състав: Младен Чудковски( или Чудакович-на микрофилма от статията фамилията на лицето не се чете ясно, б.а.), членове: Димитър Стойков и Велко Трайчев. Това е наличната информация от в. "Нова Македония". Не се съобщава нищо за юридическата квалификация на членовете на съда, кой е защитникът на обвиняемия. Можем да предположим, че самият Йордан Чкатров като дипломиран в Швейцария юрист, имащ и адвокатска практика в Скопие се е защитавал сам, което е позволено от тогавашния македонски закон. В юридическо отношение той стои неколкократно по-високо от съдиите, прокурора и с това ги респектира и поставя в положение на некомпетентни и невежи изпълнители.
С каква информация разполагаме за периода, предшествуващ самия процес? К.Църнушанов в своята книга "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него" ни дава много примери на гавра с по-видните затворници. Колкото по-подготвена за самозащита им се виждала жертвата, толкова повече я лишавали от възможността да се брани: " Типичен е случаят с Йордан Чкатров, брат на Димитър Чкатров. Добър юрист, отличен оратор, известен на цялата македонска общественост, той тревожел съдиите с възможността си да ги посрами и затова те му дали обвинителния акт един ден, преди да се гледа делото. Подсъдимият протестирал: " Господа, това е противно на закона. Актът трябваше да ми се връчи 10 дена по-рано преди съденето!" Но директорът на затвора Радко Петровски(палачът на 50-те невинни българи във Велес) му отговорил: "Е, ние комунистите, така судиме!". (22) Същият автор дава сведения и за действията на прокурора към подсъдимия Й. Чкатров в затвора още преди съдебния процес. Един ден при него влиза прословутият прокурор Благой Попов(ски), прилепчанин, син на българския учител Диме Попов и се обръща към съгражданина си затворник заядливо: "Шчо прайш Ордане, великобугарине?" Отговорът бил: "Не съм великобългарин, а само българин, какъвто си и ти, и баща ти!" Прокурорът се сопнал: "Как? Татко ми никогаж не бил бугарин, а само македонец!" Но затворникът му отговорил смело: "Чуй! Когато ти още не беше роден, баща ти ми беше учител в основното училище в турско време. И не само беше голям българин, но като мой учител и мене учеше да бъда голям българин!". (23) Вероятно читателят на книгата си спомня глава първа, в която се описват ученическите години на Й. Чкатров, че Диме Попов е бил здрав българин и член на революционното ръководство в Прилеп, заедно с учителите Георги Талев, Тодор Попадамов, Йордан Ацев и директора Георги Трайчев.

Що се касае до съдебния процес срещу Йордан Чкатров, разполагаме със спомените и на Ефтим Гашев, който е бил в затвора, по това време и е имал възможност многократно да общува с него. Цитирам само тази част от обширното му изложение, отнасящо се за процеса: "Преди да завърша изложението за Йордан Чкатров, който беше осъден на 12 години(тук авторът греши, присъдата е 15 години-б.а.) затвор, ще приведа някои сведения, които ще профилират личността на затворника от най-висок ранг на Михайловата ВМРО. Самият той ми разправяше за монтираното съдене, което страшно го раздразнило, защото той смяташе своите възгледи по македонския въпрос за съвсем правилни. Не говореше конкретно за своето обвинение, тъй като това трудно можеше да се определи. Той по време на българската окупация не участвуваше във властта, въпреки че смяташе окупацията за освобождение на Македония. Беше адвокат в Скопие от 1943 г. и в групата на Ванчо Михайлов, която в дадения момент формално не беше на линията на обединена България, но се застъпваше за "самостойна Македония на македонските българи", за да може при обединението да добие по-високи позиции във властта от българите-шопи. На тази позиция бяха и неговите именити съидейници- адвокатите Кирил Дрангов (от Скопие), Димитър Шалев (от Щип), Страхил Развигоров и други, които се върнаха в Македония с окупацията, противно на позицията на тукашните "македонски българи", които бяха за обединение.

Тъй като активно не беше ангажиран в окупаторската власт, въпреки че я одобряваше, не можех да разбера неговото директно обвинение. При съденето се държал крайно неприятелски, отхвърляйки обвиненията и ми се похвали, че като свидетел пред съда се появил Димитър Влахов, с когото имал жесток политически дуел. Чкатров ме запозна и с някои подробности от политическите комунистически процеси по време на неговата адвокатура в Скопие, когато за свои клиенти имал няколко познати скопски комунисти. С пренебрежение говореше за комунистическите борци, които в негово присъствие "пред окупаторския съд подписвали заявления, че се отказват от комунистическата идеология, разкайвайки се за своите заблуди и за предателството към българската държава като представители на измислената македонска нация".(24)

Гашев дава много важни други сведения за живота на Й.Чкатров след процеса в Скопския окръжен затвор, но на тях ще се спрем по-нататък. Нека сега да разгледаме обвиненията на Пецо Трайков и Алексо Мартулков за "личната отговорност" на Й. Чкатров в убийствата на известни български представители на левицата през периода 1924-1930 г. На първо място поставяме въпроса, защо македонски съд ще обвинява български гражданин за участие в убийството на български граждани и то преди 15-20 години? Нима това не е от компетенцията на българските съдебни власти? Това по принцип е съдебен абсурд. Но за "македонския народен съд" е възможно да обвинява и осъжда всеки чужд гражданин за участие в убийства не само на граждани на страни от Балканския полуостров, но дори и те да бяха и граждани на други континенти, дори да живееха на Луната и то специално, ако са българи или са се чувствали такива. Освен това е известно, че Йордан Чкатров след Деветнадесетомайския преврат в България 1934 г. в продължение на няколко години е държан в затвора и въдворяван в различни лагери и градове на страната, без да му бъде намерено каквото и да е участие в престъпления и срещу него не е повдигано никакво обвинение. Тогава българската полиция беше конфискувала голяма част от архива на разтурената ВМРО и полицейските и съдебни власти не успяха да открият улики или доказателства за престъпни провинения на Й. Чкатров. Това обаче не притеснява македонския сърбокомунистически съд да счита своите твърдения за неоспорими факти и на базата на тях да осъди Й.Чкатров. Вече споменахме за коварната роля, която играят Пецо Трайков и Алексо Мартулков. Те само на базата на лична омраза, идеологическа неприязън и желание за мъст се стремят по всякакъв начин да очернят подсъдимия Чкатров и по този начин да докажат своята вярност към Колишевски, Темпо и Тито.

Тъй като в показанията на свидетелите става дума за участие в конкретни убийства, нека съобщим с какви сведения за конкретните извършители разполага българското правосъдие и какви са фактите около тези убийства. За убийството на Гьорче Петров досега не е известна писмена заповед или присъда, издадена от ВМРО. По твърдения на противници на Тодор Александров, убийството е извършено по негово еднолично устно разпореждане на 28.06.1921 г. пред дома на Г. Петров на ул."Гробарска" (сега "Веслец") от четника Реджеп. За това съобщават ренегатът от ВМРО Славе Иванов и членът на ЗП на ВМРО Кирил Пърличев в своите спомени.(25) По това време Й. Чкатров е обикновен деец и симпатизант на ВМРО, активист в студентското дружество "Вардар" и стои много далече от ръководителите Тодор Александров и ген. Александър Протогеров, поради което никой не би взел неговото мнение за едно убийство, камо ли пък да го информира за неговата подготвка. Известно е, че Й. Чкатров присъствува на погребението на своя знаменит съгражданин и произнася едно от надгробните слова, за което присъствуващите твърдят, че е било най-емоционалното и най-силното. Само Алексо Мартулков описва тази трогателна сцена по подигравателно-комичен начин в своите спомени, писани повече от 33 години по-късно. Ето неговите думи: "На гробот не изостанаа големи речи за величието на Гьорче и проклетства за демонските убийци. Най-карактеристичното беше што се изтапани и Jордан Чкатров, еден од организаторите на убийството да говори над гробот на Гьорчета! Во неговиот говор не изостанаа фалби за покойниот и неговото дело, како ни проклетства за убийците. А зад него другар му Иван Михайлов го одобруеше неговиот говор, ехидно подсмевуейки се. Картина! Слаб сум да я предадам, за нея треба голем художник на перото"(26). Веднага проличава злъчната омраза на Мартулков към Й.Чкатров и Ив.Михайлов. За всеки непредубеден читател таково описание на поведението им е нереално. Ако са имали лична ненавист към Г. Петров те не биха отишли на погребението, още повече единият от тях да произнесе патетична реч в памет на покойника. Само заболял от озлобение човек може да опише подобна сцена така грубо и безсъвесно. Допълнително ще обясним защо Алексо Мартулков е такъв невъздържан враг на Ив. Михайлов и на Й. Чкатров, дори и в спомени, които времето би трябвало да изчисти от наслоената злъч. Една от причините е, че той свидетелствува на процеса срещу Й. Чкатров и в спомените си търси начин да защити негативното си отношение към него. Можем да си представим по какъв начин се е държал и на самия процес и какви други нелепи и фалшиви обвинения е отправял срещу беззащитния обвиняем. Разполагаме със спомените на още един присъствуващ на погребението - това е Петър Колищърков, близък приятел на Й. Чкатров, прилепчанин като него и като Г. Петров. Неговите думи не будят никакво съмнение: ".... По това време аз работех и следвах, бях вече взел първия изпит (1921), а следваше също и Чкатров. На погребението присъствувах и аз, а Чкатров произнесе чудесно слово."(27)

- - -

Както се разбра, обвинението на Алексо Мартулков за някакво "участие" на Йордан Чкатров в убийството на Гьорче Петров е пълна измислица и фалшификация. Още по-жалък е Мартулков и с обвиненията за участие или съучастие, или за интелектуално подбудителство на Й. Чкатров в ликвидирането на Арсени Йовков и Димо Хаджидимов. И двете покушения стават на дати, когато Й. Чкатров е в САЩ. Известно е, че той е там още от 02.08.1924 г., а премахването на Арсени Йовков и на Димо Хаджидимов става съответно на 12 и 13 септември 1924 г. Вероятно при защитата си Й. Чкатров е посочил тези факти. Но Алексо Мартулков просто изпълнява "добросъвесно" поставената му задача. Само заради тези произволни обвинения той заслужава да бъде съден за лъжесвидетелство. Излишно е да се спираме на обвиненията му за съучастието на Й. Чкатров в убийството на Климент Размов, Христо Трайков и Симеон Кавракиров. И в този случай фактите са в противоречие с твърденията на Мартулков. Явно е, че той е разчитал на неосведомеността на т.н. македонски "народен съд", на обществения обвинител и на присъствуващата "публика". Както А. Мартулков, така и Пецо Трайков и Димитър Влахов не се съобразяват с общовалидната юридическа световна практика, че вината е индивидуална, а не колективна. И тримата обвиняват Й. Чкатров, че бил един от най-доверените хора на И. Михайлов и на ръководството на ВМРО в периода до 1934 г. и по този начин го включват в някаква колективна вина. И това е юридически недопустимо. Не посочват нито един конкретен факт за лична вина на Й. Чкатров и вместо юридически категории използуват политически неиздържани инсинуации и общи твърдения...





Общи условия