Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Прочетете

  "Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894-1908"


от Дмитрий Лабаури

Интресни са процесите, които текат в руската историография за Балканите. Примерите, когато и преди Коминтерна, под влияние на държавническите стратегически интереси, някои руски учени са поддържали сръбските амбиции или за сърбизиране на българите в Македония, или за противопоставянето им на българския народ, не са малко. Професори като В.В. Качаловский и П.А.Лавров например още през 1913 г. са насърчавали научните фантасмагории на Белград за обосноваване на някакъв македонски национален сепаратизъм. Особено след Втората световна война, когато в Югославия беше създадена самостоятелната социалистическа Р Македония, съветската наука и историческа, и лингвистична помагаше за утвърждаването на сърбокомунистическия македонизъм, в ущърб на историческата истина.

Книгата на младия руски историк, доцент Дмитрий Лабаури, е доказателство, че науката, истината и моралът на учения са неразривна сплав, без която науката става подвластна на политическата конюнктура. Неговото изследване "Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894-1908 г.", сътворено върху фактологията на изключително богат автентичен материал, както от български, така и от чужди първоизточници, е острие срещу канонизираната догматика. Той внимателно, с научна педантичност, се взира в думи, позиции, идеи, идеологии, политически и геостратегически цели, за да се добере в края на краищата до онова, което е същностната основа на истината, неповлияна от външните и вътрешните политически и идеологичеси фактори. В трите основни глави на своя труд "Эволюция болгарского национального вопроса в конце ХIХ в.", "Развитие болгарского национального движения в Македонии и Фракии в 90-х гг. ХIХ в. - начале ХХ в." и "Национальний вопрос в идеологии и практике болгарского национального движения в конце ХIХ - начале ХХ в.", той убедително разкрива същността и българския характер на национално-освободителното движение в Македония и Тракия, както и тяхната неразривна национално-религиозна първооснова.

Онова, което на всяка цена трябва да се изтъкне в труда на Лабаури, е неговият критичен поглед както върху сръбската и македонистичната литература по въпроса, така също и върху дежурното обругаване на изтъкнати български учени, обединени около създадения през 1923 г. Македонски научен институт и сп. "Македонски преглед". Той много ясно разграничава учени от типа на Йован Цвиич, Туше Влахов и Блаже Ристовски, подчинили изцяло "научните" си търсения и идеи на господстващите в момента идеологеми, от плеядата истински учени - български и чуждестранни, които не се поддават на изкушенията и остават чужди на анти-научните внушения.

В този смисъл Дмитрий Лабаури, със задълбоченото си изследване, е достоен продължител на истинската, обективна руска историография и може да се каже, че се родее с учени като Генадий Литаврин, Игор Калиганов, Димитрий Оболенски и много други.

Трудът на Лабаури, без съмнение, в динамиката на процесите на трансформация във всички пластове и във всички посоки на съвременния свят, е мярка за ролята, значението и мястото на истинската наука. И именно учени като него утвърждават вярната посока, по която историографията не само в Русия, а и в Р Македония, и в Сърбия и в Гърция би трябвало да тръгне, за да преодолее мрач-ната изобретателност на тези, които пожелаха да превърнат историческата истина в опитно поле на нечии идеологически централи за етноексперименти.

Какъв ще бъде отзвукът на този труд в Скопие е леснопредвидимо. Когато през 1997 г. Институтът по славянознание и балканистика към Руската академия на науките издаде тритомната "История на литературите на западните и южните славяни", където всички български възрожденци от Македония бяха разгледани като български, в Скопие се получи нещо като шок. Най-авторитетният тогава поет Анте Поповски излезе с обширна статия във в. "Нова Македония" озаглавена "Македонска икона и руска секира". Може би и сега, като прочетат труда на Лабаури, реакциите няма да бъдат по различни.

Да не забравяме, че политическите комбинатори, идологическите магьосници и геополитическите играчи са способни и днес във времето, което наричаме време на демократичните преобразования, да поставят отново науката под тежкия похлупак на догмата, целесъобразността и интересите.

И все пак книги,като тази на доцент Лабаури, са знак, че битката за истината, въпреки всичко, продължава...

“България Македония”

 





Общи условия