Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Духовност

  Поетична антология


Александър Вутимски. Един поет, който не се вмества в нито една естетическа или идеологическа схема. За такива творци обикновено се казва, че те са самобитни, но и това определение е някаква литературна щампа, извън която остава в своята самота творецът и човекът Вутимски.

Роден е на 30 август 1919 г. в Своге. Баща му Коце Вутов Вражалски е шивач и търговец, в семейството на когото Александър е шестото дете. Скоро бащата се разорява, но друга много-по голяма трагедия връхлита тези добри хора. Летовници заразяват почти цялото семейство с туберкулоза. Само за седем месеца умират баща му, майка му и двамата му братя Стефан и Петко. Едва десетгодишен Вутимски остава кръгъл сирак.Независимо от нечовешките незгоди той завършва гимназия и записва да следва класическа филология.

За ориентация ще кажем, че той е от поколението на Александър Геров, Веселин Ханчев, Валери Петров, Богомил Райнов и Божидар Божилов, но за разлика от тях, той не се поддаде на хипнозата на социалните химери. Той живее в свой собствен свят, въпреки че общува творчески с тях. Младостта му минава бездомна, често е в санаториумите в Искрец, Лъджене и Сурдулица. Напразно. Той е неизлечимо болен и едва на 24 години на 23 септември 1943 г. почива в санаториума в Сурдулица, днес в Сърбия.

Приживе не успява да издаде свои творби. За първи път негова самостоятелна книга се появява през 1960 г.В нея са включени около 30 стихотворения, по-пълно е представен в сборника, който излиза през 1970 година, но и до днес много от неговите творби - стихотворения, есета, приказки, импресии са пръснати в различни архиви.

Александър Вутимски е един от феномените на българската литература, останал, за съжаление, и до днес недостатъчно проучен.

Есенен ден
От тъмното небе дохожда вятърът.

Тревите и дърветата са есенни.

И ето пак самотната латерна

под вехтия балкон скрипти унесено.

И ти си, както винаги, пак сам,

във непознати улици загубен.

Мечтаеш за прозрачно, синьо езеро,

за тъмни, стари градове със куполи.

Ти би се радвал да блуждаеш дълго

под каменните сводове на крепости -

във Охрид или в Търново да дишаш

дъхът на старина, която вехне.

Дърветата скучаят с тебе в София,

латерната дори те отегчава.

Но отпътувай в есенния здрач

по пътищата стари на България.

Във всеки град ще ти разказват дълго

старинна летопис къщя и църкви;

ще те посрещат пеещи наречия

и чудни хора със носии пъстри.

Ще видиш жития на мъченици,

покрити с прах евангелия златни

и нестинарки нощем по езически

над тлеещи огньове да играят.

 

Ще шепнеш чудни, звучни имена:

Трапезица, свети Наум, Беласица.

Ще бъдеш брат със хората навсякъде

и българин на всички времена.





Общи условия