Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Наследство

  Данаил Крапчев


Данаил Крапчев е роден гр. Прилеп - Македония. Неговото име се свърва неразривно с вестник "Зора", който в продължение на 25 години до 9.9.1944 г. беше еталон не само на висококачествена журнаистика, но и на европеизъм. Животът на Данаил Крапчев обаче има по-мащабни измерения. Той е преди всичко българин от Македония, прегърнал като най-свята мисия обединението на разпокъсания след Берлин /1878/ и Ньой /1919/ български народ. И точно тези проблеми са ключът към неговата многостранна житейска деятелност. Той е четник на ВМОРО, войник, идеен събрат на най-безкористните борци за свободата на Македония, вестникар, публицист, политически анализатор...

Вестник "Зора", чийто създател, ръководител и идеен вдъхновител е той, се превръща в епоха за българската журналистика. Широко скроен, отстояващ европейски демократични възгледи за света, Данаил Крапчев създаде стил във вестникарството, какъвто дотогава нямаше в България. И най-важното, той се превърна в еталон за независима журналистика. Тази независимост дразнеше и леви, и десни, но докато десните все пак воюваха за обединение на разпокъсаното Отечество, левите не му простиха.Той е убит от тълпата, насъсквана от идеологически фанатици, на 10 септември 1944 г. в Благоевград.

Предлагаме две негови статии, които са отлично свидетелство както за журналистическите му дарби, така и за непоклатимата му позиция на българин.

Грехопадение

За нас е голямо облекчение, когато чуваме и от неприятелска страна, че за България не може и не бива да се прилага формулата "мир без анексии", толкова повече, че ние всъщност не се стремим към анексии, а към национално обединение, което е нещо по-друго от анексиите, резултат на насилие, безогледно към желанията на присъединеното население. Още по-голямо е нашето облекчение, когато това признание на нашите права иде от французка страна, най-озлобената против България велика държава. Въпросното признание е толкова по-ценно, че сега ни идва от авторитетен човек, който е живял дълго време между нас, цели десет години, който ни е изучавал най-внимателно и е написал история на българския народ и който, най-сетне тук, в София, е представлявал интересите на Европа, на европейските банки, след като в отечеството си е заемал видни длъжности във финансовото министерство.

Думата ни е за познатия в София Жорж Буске, който не много отдавна в сърцето на Франция, в Париж, дето името българин не може спокойно да се слуша, е държал една доста обективна реч върху България в "Социологическото общество" и е бил внимателно изслушан от учудената до вцепенение аудитория. Действително, и той е платил малък данък на французката неприязън спрямо България; но това ние можем да си обясним, когато неговите съотечественици в Македония стоят настръхнали лице с лице срещу нашите войски, за които той с уважение се произнася. "Българският войник, казва г-н Буске, който, ранен, със стоическо търпение понася операциите в болницата, не с по-малко достойнство среща вражеските куршуми на бойното поле."

Не с по-малко уважение той се отнася към българския народ за неговото трудолюбие, за неговата пестеливост, скромност и упоритост. Особено упоритостта на българина е, която го учудва и възхищава, упоритост еднакво проявявана при обработката на земята и при преследването на националното му обединение. Затова г-н Буске вижда първото грехопадение на Европа в Берлинския конгрес, който разпокъса България на три разни области - ние ще кажем четири, като не изпускаме и северна Добруджа, на четири области под разни режими. Ораторът намира, че тук е първородният грях на Европа, която от страх пред Русия, от страх пред нейните домогвания разпокъса живото тяло на един народ, който не се успокои и няма да се успокои, докато не постигне своето обединение. Ако не беше тая страшна грешка на европейската дипломация, казва г-н Буске, Световната война, може би, нямаше да стане, човечеството, може би, щеше да бъде спасено от тая страшна касапница. Македония за България е повече, отколкото Елзас и Лотарингия за нас, французите; ней принадлежи и тя ней трябваше да се даде.

Не стигаше тая грешка. Съглашението направи и втора. Букурешкият договор предопредели мястото на България в сегашната война. Който обещаваше да я унищожи, той можеше, казва г-н Буске, да я има на своя страна. Съюзът направи това и я спечели. Франция и французките финансови кръгове дадоха заем на Турция, а на България отказаха. Това беше късогледство с големи последици: България се тикаше в прегръдките на французките неприятели.

Накрай ораторът се е обърнал към слушателите си с апел, щото Франция да не допуска да се потрети същата неправда спрямо България. Тая страна няма да се уталожи, докато не постигне своето обединение. Нещастие ще е за бъдещите французки поколения, ако и сега, след толкова грехопадения Франция не разбере това.

Трезвият и авторитетен глас на г-н Буске, нека се надяваме, ще бъде чут в страните на Съглашението, особено в неговото собствено отечество, Франция, дето по непонятни за нас причини се държи от пет години насам така враждебен език спрямо България. Нещо повече: отдето излезе инициативата за хвърляне на френски и съюзни на Франция войски срещу нас в Македония, които да ни я оспорват. А самият Буске признава, че тя е наша и наша трябва да остане, за да се успокоят Балканският полуостров и светът.

/в. "Военни известия" - София, 1 ноември 1917 г./


Уйлсон е предотвратил подялбата на България

Съкрушени от резултатите на Ньойския договор, ние, българите не се отнесохме с достатъчна почит към покойния председател на САЩ Уйлсон. Неговите четиринадесет точки, които съвсем не легнаха в основата на договорите за мир, разочароваха от личността му не само нас, българите. От мемоарите на покойния Лансинг, американски държавен подсекретар и втори делегат, се знае, че американската делегация е имала ясна представа по въпросите, които засягат българския народ. Въпреки това, Уйлсон, ласкан и изигран главно от покойния Клемансо, не можа да прокара американското гледище не само по българските въпроси.

Между впрочем, за разочарованието от личността на Уйлсона много допринесе и неговият външен министър Лансинг, който в своите мемоари го рисува като слаб и суетен, страхуващ се да не го затъмни вторият американски делегат.

От новите документи, обаче, които рано или късно ще видят бял свят, ще стане ясно, че покойният Уйлсон има една голяма заслуга към България и българския народ. Той е осуетил разпокъсването и на сегашната България.

Г-н Венизелос, в съгласие с румънската и сръбската делегации, е изработил един план за подялбата на България между Гърция, Сърбия и Румъния. В общи черти той е следния: България се разделя на три "автономни" области. Границата на първата област, която е трябвало да бъде под протектората на Гърция, върви по една линия от Неврокоп до нос Емине, с център Бургас.

Втората "автономна" област под протектората на Румъния започва от Емине до Видин, с център Русе.

Останалата с център София - под протектората на Сърбия.

Нашите съседи са успели да спечелят за този проект не само покойния Клемансо, а и Лойд Джордж, който сега е партизанин на една ревизия на договорите за мир.

Когато Венизелос, така добре нарисуван от Лансинг в мемоарите му, се явил със своя проект за подялбата на България, той срещнал решителна опозиция от покойния Уйлсон. Председателят на САЩ заявил на гръцкия пръв делегат, че той, Уйлсон, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало.

Покойният Уйлсон е спасил България, която му дължи голяма признателност.

/в. "Зора" - София, 4 август 1930 г., бр. 3322/





Общи условия