Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Стратегии

  Гръцките инвестиции на Балканите са Данайски дарове


Препечатваме тази статия от сп. "Фокус" - Скопие, публикувана в броя от 19 септември 2008г. Нейният автор Сем Вакнин е известен експерт по икономика, международно право и политология. Живее в Скопие.


Сем Вакнин


Въпреки че Гърция и Македония продължават битката за името/ дали младата република ще монополизира античното име или не/ Атина не намалява бесните темпове, с които инвестра в Македония.

Въпреки че Гърция и Македония продължават битката за името/ дали младата република ще монополизира античното име или не/ Атина не намалява бесните темпове, с които инвестра в Македония.
Според гръцкия вестник "Елефтерос Типос" между 2000 и 2006 г. гърците са инвестирали почти 263 милиона американски долари в своя току-що роден съсед.Това прави Гърция втори най-голям чуждестранен инвеститор в Македония. От двайсетте най-големи инвестиции в македонската икономика 17 са инвестирани от гръцкия капитал. Повече от 20 000 човека са намерили работа в предприятия, гръцка собственост, което представлява около 6 процента от активната работна сила на тази държава, заразена от безработица. Гърците са навсякъде: в банковото дело /28 на сто от техните общи инвестиции в държавата/; енергетиката /25 на сто/; телекомуникациите /17 на сто/; промишлеността /15 на сто/; и хранителната промишленост /10 на сто/. Основите на сегашното гръцко присъствие във всички балкански държави, включително и в членките на ЕС България и Румъния, бяха поставени в последното десетилетие на ХХ век.

Македонските противоречия

На 10 декември 2001 година Международната кризисна група със седалище в Брюксел предложи решение за гръцко-македонския спор около името. Държавният департамент на САЩ побърза да похвали предложението, докато гърците и македонците бяха по сдържани, но видимо положително настроени.

Между другото истината е, че Македония е в по-слаба позиция и не е в състояние да преговаря ефективно с Гърция. Чрез серия съмнителни инвестиции стана така, че Гърция се видя собственик на почти цялото стопанство на Македония. Толкова много гръцки бизнесмени пътуват за Македония,че гръцкият национален авиопревозвач Олимпик Ервайз откри редовни линии до Скопие. Визовият режим беше облекчен. На гърците вече не е необходимо да кандидатстват за македонски визи, а македонците получват едногодишни шенгенски визи от гръцкото бюро за връзки в Скопие, което е в постоянна обсада од кандидатстващите. Гръцките частни компании глътнаха всичко, което е македонско - тютюневи фирми, ресторантьорски и хотелиерски компании, минни комплекси, пътнически агенции по ниски основни цени, влагайки много капитал и осигурявайки им достъп до ЕС.

Продажбата на македонската рафинерия за нефт Окта на почти приватизираната гръцка комания Еленик Петролеум през май 1999 г.беше неясна и спорна. Тогавашният премиер на Мкедония Любчо Георгиевски и министърът на финансите Борис Стоименов бяха обвинени в коруция от страна на опозицията. Разпространяваха се различни версии за трите тайни анекси в покупко-продажния договор, които предполагаха корупционни практики по върховете на управляващата коалиция. Договорът, включващ и задължението за изграждане на нефтопровод с дължина 230 километри между Скопие и пристанището на Солун /с възможност за продължаване до Белград/, беше на стойност 90 милиона долари. Гърците трябваше да инвестрат 80 милиона долари в нефтопровода и това представляваше част от договорния пакет, възлизащ на 182 милиона долари. Това не беше единствената инвестиция на Еленик Птролеум на Балканите. Тази компания също така купи и дистрибуторската мрежа за нефтени продукти на Албания.

Банки и телекомуникации

След като австрийската Ерсте банк се оттегли от дговора, Националната банка на Гърция
/НБГ /успя да купи на ниска цена, по-малко от 50 милиона долари, основния пакет акции в Стопанската банка, македонската водеща банкова институция. С много повече от 60 на сто от общия банков приход и задължения в Македония и с депозитите на почти всички по-известни фирми в страната, Стопанската банка е синоним на македонското стопанство или по-точно на онова, което остана от него. НБГ купи "чиста" банка, а нейното портфолио на лошите кредити го пое държавата. НБГ, както и другите гръцки банки, каквато е Еуробанк, има свои филиали и е собственик на брокерски компании в Албания, България и Румъния, но никъде не е толкова влиятелна, както в Македония. Тя дори успя да завербува за свой генерален директор заместник управителя на Македонската централна банка /НБМ/ Глигор Бишев. Друга гръцка банк Алфа банк купи контролния пакет акции в Кредитната банка, македонската банка с широка мрежа от дейностти в Косово и между неправителствените организации.

Гръцкият телеком ОТЕ получи лиценз за втори мобилен оператор в Македония /Космофон/. Победителят в обществения търг, македонската пейджинг компания Линк Телеком, беше дисквалифициран, заради това че не е доставил банкова гаранция/, което никога не е било част от заявените условия за търга/. Случаят завърши в съда. Местните бизнесмени бяха предвидили този изход. Те твърдят, че в момента, когато Македонските телекомуникации, със солидно американско лобиране, бяха продадени на МАТАВ, /а не на ОТЕ/ македонските политически ръководители обещали да компенсират ОТЕ, като й дадат лиценза за втория оператор, както и стана. Каквато и да е истината, тази сделка обогати портфолиото на ОТЕ , което включва още и мобилните оператори на Албания /CosmOTE/ и на България
/Globul/.

Официална Гърция очевидно приема гръцките инвестиции за стълб на гръцката сфера на влияние в северната част на Балканите. Турция има Централна Азия, Германия и Австрия имат Централна Европа, а Гърция притежава Балканите. Гърция официално застъпваше българските интереси в НАТО и ЕС до нейното приемане в тези структури.

Гръцкият език се говори в повечето балкански страни, а гръцките бизнесмени са все по-малко разтревожени от икономиките в преход в региона, защото и самите те са минали през подобни етапи в петдесетте и шейсетте години на миналия век. Гърция е естествен мост и база за западните компании, които са заинтересовани от Балканите. Около 20 на сто от гръцката търговия е с адрес Балканите, въпреки огромната диспропорция в приходите от глава на населението - Гърция има осем пъти по-висок приход на глава от населението спрямо средния брутен вътрешен продукт в другите балкански държави.

От 1992 до 2000 година гръцкият износ за балканските страни се е увеличил трикратно, като в същото време гръцкият търговски суфицит е нараснал 10 пъти. Гръцкият износ възлиза на 35 на сто от общия износ на ЕС в Македония и 55 на сто от общия износ на ЕС в Албания. Единствените държави с малко гръцко присъствие са Босна и Косово и двете населени с мюсюлмани, а не с християнско православно население, каквото има в споменатите държави.

Нестабилността в региона, беззаконието и изостаналостта предизвикаха загуби за гръцките фирми/ например в 1997 г.по време на дезинтегративните процеси в Албания или пък в 1998-99 г. в Косово и Сърбия/. Но гърците отново се върнаха.

В началото на деветдесетте години Гърция наложи икономическо ембарго на Македония и направи почти същото за Албания. Тя се противопостави на македонското знаме и конституционното име, както и на албанската политика към гръцкото малцинство. Но до 1998 г. гърците инвестираха 300 милиона долари в Македония, което е равно на 10 процента от нейния брутен вътрешен продукт. Като осигуриха работа на 22 000 работници 450 гръцки фирми инвестираха 120 милион долари в България. Също така 200 гръцки компании вложиха повече от 50 милиона долари в албалската икономика, която е билатерална зона за използване на драхмата още от 1993 г. В 1998 г. Гърция контролираше 10 на сто от пазара на нефтени деривати в Албания и голяма част от пазара в Македония. Допълнителни 60 милиона долари бяха инвестирани в Румъния.

Но гръцкото присъствие в региона не се почувства никъде така, както това стана в Югославия /Сърбия и Черна гора/. Двете държави подписаха билатерална спогодба за инвестиции през 1995 г., която отвори шроко вратите за сътрудничество. Законите на Югославия не позволяваха дейности на гръцките банки на нейна територия, но изглежда това беше единствената пречка. Гръцкият консорциум за метали Митилинеос подписа два договора на стойност 1,5 милиарда долари с мините Трепча в Косово и с други югославски металургични предприятия. Списъкът на инвеститорите изглежда като списък от типа "Кой кой е в гръцкия бизнес." Генер, Атемке, Атикат /строителство/ ЗЕ, Делта /хранителна промишленост/, Интраком /телекомуникации/, Елво и Хюндай Хелас /моторни превозни средства/, Евроил, БП Оил и Мамидакис /нефтени продукти/.

Гърците купуват влияние и политици

Режимът на Милошевич използваше гръцките и кипърските банки и фирми за пране на пари и за да заобиколи международните санкции, наложени на Югославия. Гръцките фирми пренасяха различни стоки, между които и нефт, по горното течение на Вардар,през Македония до Сърбия. Представителите на югославския политически елит купуваха имоти в Гърция. Но тази възможност беше прекратена през 1998 г. с нарасналия ангажимент на международната общност в Косово. Нещо повече, гръцките компании започнаха постепенно да се връщат със своите инвестиции. Юропиън Тобако инвестира 47 милиона долари в тютюнева фабрика в Сърбия, която беше открита през 2002 г. с 400 работници. Все пак 3500-те инвестици на Балканите между 1992-1998 г. беше само началото. Според Отделът за икономически изследвания на гръцката Алфа банк въпреки влошения икономически климат, до 2001 г. гръцките компании, работейки чрез кипърски, люксембургски, лихтенщайски, швейцарски, че даже и руски филиали инвестираха повече от 5 млиарда долари на Балканите. Например гръцката компания за чипита купи румънската Бест Фудс Продакшънс чрез кипърската фирма Чипита Ист Юроп от Кипър.

Само държавно контролираната ОТЕ инвестира 1,5 милиарди долари в купуването на акции в сръбския, българския и румънския телеком.Това не би могло да се смята за обикновен лов на евтина стока. ОТЕ твърди, че е успял да заработи печалба чрез своите инвестиции в Сърбия, тогава заета с война, в Румъния, в която тогава царуваше корупцията и в бюрократизираната България. Някои пък се съмняват в това богатство.

Гръцките банки инвестираха 400 милиона долари на Балканите. Националната банка на Гърция има своите представителства в Македония, България, Румъния и Албания. ЕФГ Ергасиас и гръцката Комерсиална банка имат активно присъствие в България, а Алфа банк - в Румъния. Предполага се, че създаването на 23-та по големина банка в Европа като резултат от сливането на НБГ и Алфа банк ще консолидира техния контрол върху балканското банково дело.

Гръцките производители купиха акции в пивоварниците в Македония. Еленик Ботлинг започна като пълнач на кока-кола, но инвестира 250 милиона долари в дейности в Южните Балкани, както и в Хърватия, Словения и Молдова. Друг голям инвеститор е Делта за млечни произведения и сладолед.

Отгоре на това, малко хаотично и без план, Гърция привлече стотици хиляди икономически емигранти от Албания, Македония, Сърбия, Румъния и България. В края на 90-те години албанските изселници изпращаха годишно в домовете си много повече от 500 милиона драхми. Хиляди временни трансгранични търговци и малки до средни по големина търговски фирми контролираха дистрибуцията и продажбата на дребно на гръцки, европейски, азиатски и американски стоки /да не споменаваме контрабандата на цигари, фалшифицирането на марки, имигрантите, откраднатите коли, пиратски разпространяваната интелектуална собственост, проститутките и в по-малки количества, дрогата/.

Като член на ЕС и инициатор на непроработилия Пакт за стабилност, Гърция започна няколко мултимилионни регионални проекти за реконструкция. В ноември 1999 г. тя предложи петгодишннно частно партньорство в обществения сектор за инвестиране в инфраструктурата по целите Балкани на стойност 500 милиона долари. Следващите инвестиции бяха 1 милиард долари за нефтопровода през България и Северна Гърция и продължаване на руския газопровод до Албания и Македония. Автомагистралата Игнатия трябва да свърже Турция, Гърция, България, Македония и Албания. Гърция е главната движеща сила, която стои зад РЕМ - югоизточно-европейски регионален пазар за електрическа енергия, който беше създаден през септември 1999 г. в Солун. Елинската катедра в Лондонския колеж по икономика не пропуска важността на гръцката капиталистическа диаспора(Antonis Kamaras, Capitalist Diaspora: The Greeks in the Balkans). Дребните гръцки търговци в добре разположения Солун осигуряват ноу-хау
/технологични новости/, контакти и разпространителска мрежа на гръцките бинесмени извън Балканите. Те, от своя страна използваха вакуума, създаден поради безразличието на мултинационалните компании на Запада и енергично навлязоха в балканските пазари.

Гръцкият план е очевиден. Гърция като държава е ангажирана в проекти, свързани с транспорта и енергетиката. Държавно направляваните гръцки инвестиции в обществения сектор стратегически са насочени в телекомуникациите и банковото дело - движещите системи на всяка модерна икономика. Инвестициите в тези четири сектори лесно и бързо могат да се използват, за да се превземе контрола върху вътрешното производство и услугите в полза на гръцкия частен капитал.

Освен това, известно е, че политиката е бизнес за лакомо гълтане на пари. Този, който контролира движението на парите, той контролира и гласоподавателите. Гърция си купува не само рафинерии и банки, телекоми и автомагистрали. Тя си купува и влияние, и политици. Тези, последните, пък в тази част на света, могат да се купят много евтино. Гърция си позвлява и ги купува.





Общи условия