Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Събитие

  Българите в Косово - между миналото и реалността


Зденка Тодорова - Цариброд


С представителите на българските организации от Косово и Албания се срещнахме на Първия Велик събор на българите по света. И докато за сънародниците ни в Албания се пишеше и говореше , то за българите в Косово все още се знае твърде малко. Актуалността, свързана с незавосимостта на Косово, сякаш принуди приспаната от множеството битови проблеми българска общественост да се заинтересува малко и за съдбата на своите сънародници, от векове живеещи на територията на днешно Косово. За българите в Гора и Жупа управляващите в София се сетиха твърде късно, а може би отнемай къде декларативно проявиха интерес към нях, който все повече заглъхва. Поради проявения медиен интерес днес в България съдбата на тези наши несправедливо отписани сънародници става обект на все по-сериозни анализи и проучвания. И макар че на Събора във Варна въпросът за тяхната участ влезе като част от гласувания дневен ред, за в бъдеще ще трябва да се обърне по-голямо внимание на необходимата конкретика в решаването на проблемите им, на което те особено разчитаха. Явно, с техните неволи ще се занимават други правозащитни и културно-просветни организации.

С представителите на българските организации от Косово и Албания се срещнахме на Първия Велик събор на българите по света. И докато за сънародниците ни в Албания се пишеше и говореше , то за българите в Косово все още се знае твърде малко. Актуалността, свързана с незавосимостта на Косово, сякаш принуди приспаната от множеството битови проблеми българска общественост да се заинтересува малко и за съдбата на своите сънародници, от векове живеещи на територията на днешно Косово. За българите в Гора и Жупа управляващите в София се сетиха твърде късно, а може би отнемай къде декларативно проявиха интерес към нях, който все повече заглъхва. Поради проявения медиен интерес днес в България съдбата на тези наши несправедливо отписани сънародници става обект на все по-сериозни анализи и проучвания. И макар че на Събора във Варна въпросът за тяхната участ влезе като част от гласувания дневен ред, за в бъдеще ще трябва да се обърне по-голямо внимание на необходимата конкретика в решаването на проблемите им, на което те особено разчитаха. Явно, с техните неволи ще се занимават други правозащитни и културно-просветни организации.
ВЪПРОСЪТ

с българите от Косово стана актуален веднага след обявяване независимостта на Косово и особено след провеждането на кръглата маса на 22 март тази година в София, посветена на техните проблеми. Тогава за пръв път на едно място в българската столица се срещнаха и обсъдиха въпроса за твърде усложненото им и противоречиво битие представители на различни български организации от Косово, България, Западните покрайнини и Македониия. И както можеше да се очаква, засиленият медиен интерес продължи само няколко дни, след което всичко затихна, макар че проблемите им си останаха същите, а обещанията на политиците, че няма да ги забравят, просто се изпариха. И докато за България въпросът за сънародниците ни в Гора и Жупа отскоро се появи в публичното пространство, то за Сърбия това е държавна политика, която е актуална и днес.

 

В опитите си да оспорват косовската независимост, властите в Белград правят всичко възможно в схемата да въвлекат и българите от Гора и Жупа, плащайки на тяхната местна администрация да провежда политиката на Белград и това най-вече в училищата. Нищо че след обявяването на косовската независимост в Сърбия пострадаха немалко сладкарници и баничарници тъкмо на косовските горани, за които толкова е загрижен Белград. В град Сомбор сръбски националисти даже призоваваха към бойкот на баничарницата и фурната на един косовски горанец, докато в Крагуевац бяха изпочупени прозорците на фурната на друг негов събрат. А когато поотшумя всичко, тогавашният началник на Канцеларията на президента Борис Тадич и днешен кмет на Белград Драган Джилас, побърза да отиде в Гора, където подари на местните училища компютри с обещанието, че Белград "нямало да ги забрави".

 

ЗА ТЕЗИ

и за някои други неща си говорихме с Мурвета Исмаили, Мухамед Рама и Абас Адеми, дошли от Косово на Събора във Варна. Те са активисти на организацията Сдружение на младите - горанци, нашенци и българи от Гора и Жупа. С Мурвета и Абас се познаваме от кръглата маса в София, с Мухамед Рама се запознахме във Варна. Впечатлява ме тяхната искреност и чистосърдечност, както и подчертаната им нагласа да не се чувстват по-различни от останалите българи, дошли да вземат участие като делегати в Събора. Техните очаквания към българската държава не са малки и те разчитат тя да им помогне. На този етап България ги подкрепя само декларативно и с потупвания по рамо, на следващия - ще видим. Ако дойде национално по-отговорно правителство от това, което е в момента, то може би ще им помогне. Засега обаче това си остава само една мечта, несбъдната мечта...

Мурвета е вече и депутат в Световния парламент на българите. Не крие радостта си от този важен за нея момент в живота. В парламента сме седнали една до друга. Обсъждаме бъдещите перспективи, които се очертават пред тази общобългарска институция и особено пред българите на Балканите, откъдето идваме и двете, всяка със своите притеснения. За начало всичко е много хубаво, по-нататък ще видим, съгласяваме се и двете. В навалицата от хора срещам винаги усмихнатия Мухамед Рама. Моля го за разговор, интересува ме неговото мнение по въпроса, засягащ българите в Гора и Жупа. Разбирам колебанията му в настоящият момент, произтичащи от неблагонадеждната ситуация, в която са изпаднали гораните. От една страна те не са признати за национално малцинство в новосъздадената косовска държава, от друга - почти никой от тях не владее българския книжовен език, от трета - между самите тях има разделение по въпроса за тяхната национална идентичност, което е напълно разбираемо, след като досега никой от България не се е сетил да се погрижи за тях, а от страна на Белград е правено всичко възможно те да бъдат дистанцирани от албанците и приятелски настроени към сърбите. И не на последно място е намесата на множеството чужди интереси в техните райони и в тяхната общност, като покрай албанските и сръбските вече има и македонски и босненски. И най-малко български.

Мухамед е притеснен от факта, че в настоящият момент училищата на гораните са затворени от страна на косовските власти, докато не се разреши казуса с тяхното образование в районите на Гора и Жупа. Досега в училищата на нашите сънародници от Косово се е преподавало на сръбски език, за което е плащал Белград, но за в бъдеще явно това двувластие няма да може да продължи. Гораните имат огромен проблем, че не владеят албанския език, че не знаят и българския и че не са признати за българско национално малцинство в новата косовска конституция. Проблемът с езика в училищата на българите в Гора идва от плана на Марти Ахтисаари, единственият който признава косовските албанци и в който албанският и сръбският език са в равноправна употреба. Точно това използва сръбската страна, за да налага своето образование в новата косовска държава и в районите, където няма сърби, а това са областите Гора и Жупа. От Мухамед, Мурвета и Абас научавам, че в село Млике, където учат 29 горански деца, до неотдавна имало едно училище, издържано от Белград, за да се преподава на сръбски. Но албанските просветни власти прекратили дейността му, давайки 60 дневен срок, да се определи по кой учебен план и програма може да се водят учебните занятия. Това важело и за останалите училища в Гора и Жупа. Според Мухамед има изгледи учениците в тези райони да предпочетат да учат на босненски език, тъй като възможността от Сараево да им бъдат изпратени книги и учебници е реална. Под въздействие на тези събития някои институции в Скопие се опитвали да наложат учебните занятия да се водят на "македонски език". А къде е България в този сложен казус, не е ясно. Май не е никъде!

 

В МОМЕНТА

в Косово живеят около 10 000 българи. Очакванията им са между тях и България да има по-засилени бизнес и културно-просветни връзки. Биха искали техните деца да следват в България, да научат български и да не срещат трудности при придобиване на българско гражданство. Искат да има постоянно българско присъствие в техните райони, даже и да започне да се изучава българският език в училищата, което може да става само със съдействието на българската държава и като се водят преговори с официалните власти в Прищина. Мечтата на Абас е да има съвместни проекти с България, които ще отпуска мисията на ЕУЛЕКС в Косово. Обсъждаме варианта за някои съвместни инициативи и проекти в правозащитен и културно-просветен план.

Разделяме се щастливи, че сме се видяли и се разбираме, да се срещнем в началото на пролетта в Косово. Обещавам им, че ще напиша статия за тях в списание "България-Македония", което Мурвета през цялото време носеше със себе си. И за да не бъдем голословни, наистина ще трябва нещо да направим за тези скромни и добри хора, с основание наречени "забравените наши сънародници".





Общи условия