Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Хроника

  Пулсът на отношенията

Безперспективността на отношенията между България и Р Македония никога не е била така осезателна, както е днес. Напук на всякакви кръвни, духовни, културни и сантиментални дадености днешните вдъхновители на политическия мутант, наречен "македонска нация", окуражени от " аргументите" на спора за името на държавата с Гърция, все повече се отдалечават от духовната и национална същност на възрожденците и революционерите. Да вземем само един пример. По повод 23-и октомври, когато в Скопие се отбелязва официално годишнината от създаването на ВМОРО/ВМРО през 1893 г., бяха раздадени награди за постижения в науката, литературата, изкуството, културата. При връчването на наградите беше подчертано, че те се дават за принос в борбата за съхраняване и утвърждаване на македонския идентитет. А министърът на външните работи Антонио Милошовски изтъкна: "Поминаа вековите кога една држава можеше на еден народ да му го смени идентитетот или името..." В тези думи на младия външен министър е скрита голямата трагедия и голямата извратеност, защото смяната на идентитета тук беше извършен още през 1944 г. И ако действително има хора - историци, писатеи, дипломати, които милеят за идентитета на народа, те тряба да водят битка освен с фанатичните възпитаници на Тито, Колишевски и Блаже Конески, но и със себе си. Наистина ли тези, които днес воюват с Гърция за името не знаят, че Атина също смени идентитета на нашите братя и сестри от Егейска Македония и то не македонистичния идентитет, а българския, точно така, както стана и във Вардарска Македония, като се започне от онези дни, наречени от народа "Кървавиот Божик", та до днес.

И тук е голямата грешка, да не кажем престъпление на българските управляващи. Както през 1944 г. и днес те помагат на денационализаторите на това население. Тогава, като се солидаризираха с Титовите комунисти-македонисти, а днес като пригласят на Атина. Историците някога ще се удивляват от този феномен на майкопредателство.

Напъните на младия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски да обедини сърбокомунистическия македонизъм с античния, намира съпричастност в най-непросветените слоеве на народа, както и сред най-ортодоксалните възпитаници на Белград. Това е добре дошло за хитроумните гърци, които един ден подсмивайки се, лукаво ще кажат: "За какво спорим, и вие, и ние сме потомци на Филип и Александър Македонски, значи разлика няма. И ние сме гърци, и вие сте гърци, наши братя славянофони...!" Каква идилия, какво тържество на "македонския" идентитет!

При това положение връзките между България и Р Македония имат повече пожелателен характер, те са съвсем символични , а действителните са повече в сферата на културата.


В края на септември т.г. в Музея на изкуството в Скопие беше открита изложба на българския художник проф. Станислав Памукчиев. Изложбата беше подчинена на наслова "Начала", като платната бяха разпределени в няколко тематични цикъла.

***

Българският режисьор Димитър Гочев, който работи в Германия, постави в"Дойче театър" пиесата на македонския драматург Деян Дуковски "Буре барут". С това представление, на 23 октомври 2008 г.,беше открит фестивалът "Берлински театрални представления".

***

На 27 октомври 2008 г. в Македонския културно-информационен център в София беше открита изложба на скулптора от Скопие Александър Ивановски - Кадаре. Това е неговата първа изложба пред българска публика. Кадаре е роден в Прилеп през 1943 г., завършва художествена академия в Любляна. Носител е на няколко награди и македонски, и чуждестранни.

 

***

От 25 до 28 октомври т.г.беше проведена втората част от похода по линията на Дойранския фронт през Първата световна война. Походът, както изтъкнахме в предния брой на списанието, е организиран по инициатива на сдружение "Хоризонти" от Охрид и Българското посолство в Скопие. Маршрутът този път следваше линията Битоля - Дойран, като участниците преминаха през планините Нижа с връх Каймакчалан и Кожух.





Общи условия