Брой 6, 2008 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Нашата дума

  Истинският разговор за България предстои

Деветнадесет години България живее в непрекъсната словесна екзалтация. След 45-годишното дирижирано мълчание по същностни проблеми на националното ни битие, днес сме въвлечени в стихията на неподчиняващо се на никакви закони говорене. Площадният манталитет /споровете между управляващи и опозиция в парламента/, примитивната култура на общуване /репликите между президента, премиера и столичния кмет/, театрално-приповдигнатото самовъзхваляване/ 47-ият конгрес на БСП/ и правосъдието на бухалките /всекидневните екшъни по улиците и заведенията за разчистване на тъмни сметки/ са основните вектори, които определят посоките и съдържанието на всекидневието ни...

Това ли са същностните проблеми на нацията? Този ли е смисълът на днешния ни национален живот! Не е това, разбира се. Но се страхуваме, че след десетилетното подменяне на съкровени национални цели, на изконни национални ценности с фалшивата бижутерия на социалните химери, днес обществото ни е изправено пред разрухата на най-скъпата ценност, завещана ни от Възраждането - народностното ни единение. А дали е само това! Убита, унищожена е чувствителността към тази ценност. Има ли в България политик, държавник, общественик, писател, учен, журналист, който публично да е възроптал срещу геноцида на сънародниците ни в съседните държави? На Първия Велик събор на българите по света, който от първи до трети ноември т.г. събра във Варна стотици наши кръвни братя и сестри от всички краища на света, беше прочетено и писмото на Никола Стоянов, секретар на организацията “Български човешки права в Македония” от гр.Воден, Гърция/ писмото поместваме отделно на стр.14-15/. С няколко думи този човек характеризира трагичната участ на българите в южната ни съседка и високомерното безразличие на официалните бъгарски институции към тази съдба... Големият въпрос, който възниква пред цялата нация днес е ще съумеем ли да отговорим чрез действия на воплите на сънароднициците ни, които търсят помощта на майката-родина. Българското гражданско общество, в лицето на новосъздадените Асоциация на българите по света и Световния парламент на българите, настоява официалните български власти да променят коренно отношението си към участта на българите в Гърция и Сърбия, да измъкнат политиката ни към Р Македония от платонично-пожелателната риторика и от висотата на отговорностите си, да се заемат с решаването на натрупаните проблеми, без да превръщат социалните и демократичните повели в догми.

Нали догматизмът беше този, който превърна немалък брой наши интелигенти в помощен персонал на гръцките и сръбските асимилаторски мераци, хашладисани с Коминтерновските експерименти за претворяване на сънародниците ни в македонци, българофони, шопи, турлаци и т.н. И нали днес отново пак тези същите знахари направиха т.н. преход безкрайно пътуване от диктатурата на пролетариата към диктатурата на с нищо неограничаваната безотговорност и самонатрапваща се бездуховност, поради което и зъбът на финансовата криза се забива така болезнено в снагата на крехката ни демокрация!

Истинският разговор за България предстои. И дали той ще изведе на светло онази подритвана, заобикаляна, незабелязвана потребност от грижа, от съпричастност към всички българи, независимо къде живеят те, ще се определя и по-нататъшната съдба на страната ни. Досега истинската България - духовната, пренебрегваната, тази на всички българи, търпеше, мълчеше стоически. Именно към нея отпраща синовната си благодарност големият Христо Фотев. Какъв контраст: от една страна - безкрайното самоубийствено дърдорене в парламента, по вестници, радия и телевизии, а от друга - голямото Фотевско, истинско мълчание на истинската България.

Все пак времето, когато тя ще проговори идва...





Общи условия