Брой 4, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Прочетете от Д.Х.Попов

  “Глобални заплахи”


Една книага с респектиращ обем от 600 страници и с още по-респектиращо съдържание. Това е труд, на който трудно може да се определи жанра. Това не е история, не е политология. Това е по-скоро






футурулогия, опираща се изцяло на фактологията на миналото и търсеща в повторението на събитията закономерностите на бъдещето. Неслучайно още първата глава “ Развенчаният мит за нов световен ред”, провокира с аналогията на вече случилли се събития, а подглавата “ Това вече сме го виждали” разкрива основните концептуални опори на автора.

И още нещо като допълнение за жанра на книгата. Колкто повече разгръщаме страниците , колкото повече навлизаме по същество в проблематиката, която се осветлява, чрез “ екскурзиите”, предприети от автора от миналото към бъдещето и от бъдещето към миналото, става все по-ясно, че пред себе си имаме труд-опит за философия на футурулогията. А може би и тази формулировка няма да изчерпи, онова което е написал Д.Попов. Защото богатата културологична основа, обосноваваща определени събития в миналото до неопределеното, след петдесетина години, бъдеще на човечеството - от Стария завет през Кофуций и Александър Македонски до Маркс, Хитлер, Сталин, Мао Дзе Дун та до днешните световни лидери зейва като бездна и ни поглъща с нашите доста ограничени и клиширани представи за света - някогашен и днешен.Този подход създава впечатлението за единна тъкан на човешката история, в която нишките на противоборствата, трагедиите и възходите се преплитат с нишките на хармонията,стремежа за братство и справедливост. И все пак аналитикът Димитър Попов изважда на светло основните конфликтни точки на миналото, за да предупреди нас, съвременниците, какви евентуални заплахи от глобален характер ни дебнат.

Мащабите на енергийната криза, която се очертава през настоящия век, са предпоставка и за мащабни размествания сред държавните колоси на съвременния свят.Все по-намаляващото влияние на САЩ като суперсила, на Русия - като териториален гигант, процесите в ЕС,бурното развитие на Китай и Япония от една страна,както и на държавите от Индийския полуостров - от друга, ще променят не само етническата карта на света, но и съотношението между културите. Водещата Западна цивилизация ще се задъхва от настъплението на исляма, който радикализирал се, ще предявява все повече целенасочени геостратегически претенции.

Книгата е доста обемиста, за да може в едно кратко представяне да се осветли конгломератът от теми, поставени от автора, но неговата основна идея, че светът като цяло върви към качествено нов тип преструкториране, е водеща.И тук заслужава да се спрем на една футурулогична картина,нарисувана в глава седма “ Големите войни на ХХІ век” и по-специално в подглавата “ Един сценарий на Армагедон. Ще избегне ли човечеството ядрената катастрофа?”. Не само фактологията респектира, но и въображението на автора, което съвсем дисциплинирано се стреми да пресъздаде една приблизително правдоподобна картина. Авторът вижда Китай вече като световна сила, Сибир - като завладян чрез мирно нашествие от китайски безработни, САЩ вече непълновласти господари,Русия пред разпад, а ЕС - консолидиран, преодлял вътрешните си протворечия. В даден момент, някъде около 2020 г., губернаторът на Якутия обявява независимостта на областта от Кремъл. Последват низ от събития, в които Москва включва цялата си военна мощ, за да възстанови статуквото. Намесата на Китай става неизбежна и тогава, в хода на тези драматични сблъсъци, изкристализира и съюзът между Китай и Япония. Сащ благоразумно изчакват… В края на краищата Вашингтон се намесва в конфликта, като съумява да завладее част от богата на природни богатства бивша руска територия. Сибир става вече неруска земя, но за Русия не всичко завършва трагично. След тези драматични моменти пред нея се отварят вратите на Европейския съюз и тя се приобщава към него. Така завършва обединението на континента по формулата на Генерал де Гол - “ от Атлантика до Урал”.

Разбира се, тази картина е само един възможен сценарий. Идеята , която внушава авторът е, че възможните сценарии са много и разумът невинаги се намесва успешно. Интересите, които в повечето случаи противоречат на разума,вземат връх. А при едно супермодерно въоръжение,диктатът на интересите може да доведе и до тотална разруха.Опасността от разруха обаче според автора не идва само от въоръженията, а и от хищното отношение към природата. И в целия този космос от идеи и прогнози къде се намира България? За нея, за нейните дълбоки християнски корени и култура може да прочетем в подглавата “ Чудото в манастира “ Света Катерина”. Прозрението на цар Симеон Велики да изпрати най-малкия си син Вениамин ,който трялва да остане в този манастир е символ за мащаба на делото не само на този български владетел. Това прозрение разкрива по-скоро мощта на българската култура,нейната вечност. Каква светлина на фона на днешната бездуховна и безидейна българска действителност.И разбира се, не е подмината Македония.За автора тя е част от България и според него към средата на века Р Македония ще се разпадне под въздействието на албанския фактор, като останалата част ще се присъедини към България.Този сценарий на автора обаче ни се струва малко недостатъчно обоснован, защото са взети под внимание само историческте аргументи в полза на българщинната.Пренебрегнати са дълбоко разложителните процеси спрямо българското съзнание чрез македонизма и чрез гръцката асимилаторска машина, както и летаргичността на българската държава спрямо тези процеси,която продължава и днес.Но това е друга тема.

Пред себе си имаме колосален труд, който заслужава да бъде прочетен от всеки уважаващ себе си интелигентен българин. Освен голямата историческа, философска и обща култура, която притежава авторът, книгата респектира и с онези пасажи, където той се проявява и като вещ белетрист.

На книжния пазар се намира книга-явление,нещо,което се случва много рядко.

“България Македония”





Общи условия