Брой 4, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Конференция

  Свети Дух - Ден на Македания: ВМРО в защита на българщината

Конференцията, организирана от Македонския научен институт, се проведе на 29 май 2007 г. в Централния военен клуб.

Прочетени бяха следните доклади :

“ Свети Дух - Ден на Македония. Жертвите на българите в Македония в името на националното самосъхранение и обединение” - проф. д-р Д.Гоцев.

“Животът, поетичното дело и героичната смърт на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев” - Румен Стоянов, поет, дипломат, публицист, превдач.

“Асиметрични модели и идеи на ВМРО и Иван Михайлов” - проф.д-р Н.Алтънков.

“Иван Михайлов и драматичната съдба на Македония” - Виктор Канзуров - журналист, Скопие.

“ Етикетът “ фашист” върху името на Иван Михайлов като опит за подмяна на националната същност на неговата борба” - доцент Д. Нанева.

“Балканското ядро. Рискове и шансове” - ст.н.с.І ст.д-р. арх. Христо Генчев.

“ Вижданията на Иван Михайлов за разрешаването на македонския въпрос, отразени в публичните му изяви” - Цочо  Билярски - специалист в Главно управление на архивите.

“ Превратът на 19 май 1934 година, югославски проект за ликвидиране на ВМРО -  Ко стадин Бонев, кинорежисьор.

“ Идеология и геополитика. Антикомунистът Иван Михайлов и комунистическият функционер Методи Шаторов - Шарло, еднакво опасни за Тито” - Иван Николов, сп.”България Македония”.

“ Иван Михайлов след Втората световна война” - архимандрит, проф.Г.Елдъров.

“Мара Бунева, нови документи  от Белгард и Скопие” - Николай Симеонов, докторант по история в СУ “Св. Климент Охридски”.

 Гости на конференцията бяха професор Норбърт Рандоф от Германия, професор Филип Шашко от САЩ  и група интелектуалци от Скопие.

 В дискусиите между двете заседания на конференцията и след докладите  имаше 11 изказвания.Свои становища  изразиха и гостите от Скопие - професор  д-р Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Р Македония, д-р Мишко Синадинов и Владимир Перев.

Сутришното заседание се ръководеше от чл.кореспондента Георги Марков - директор на Института по история при БАН, следобедното - от професор д-р Димитър Гоцев, директор на Македонския научен институт.

В този брой на списание “ България Македония” публикуваме изказването на д-р Мишко Синадинов от Скопие и два от докладите.

 

      Онова,което не разбирах в детството ми

      Дами и господа,

     Извинявам се за моя лош книжовен български език, на който ште изкажа следните няколко изречения.

     Аз не съм историк, не съм и публицист. Моята професия е по-прозаична. Затова в излагането ми, няма да има исторически данни. Ште говоря за настани, случили се  в детските ми години, когато за пръв път слушнах името Иван/Ванчо/ Михайлов и ВМРО. Това беше в 1942-1943 година. Ходех  в четвърто отделение. След училишните часове, упътвах се към ресторана на башта ми. Гостите там бяха предимно местни българи. Те често говореха за ВМРО и нейния вожд Иван Михайлов. Разговорите със всеки изминат час се повече се разгорештяваха.Някои по-емотивни, се просълзяваха при споменване на името му, друг ште извикаше : “Стани прав, когато споменваш името Иван Михайлов   и ВМРО. Почваха да пеят народни песни, от които съм запомнил по един стих, например :”Фурните горат ,железа се топат и на македонци в уста ставаат”. Преди да заминат по домовете си исправени пееха : “Мене ме испрати Ванчо Михайлов да испълна присъдата”. Така често пъти окончаваше и тоя им ден.

 Като гледах  това, което ставаше с възрастните, чудех се и се питах, што им е на тия хора? Не можех да си обясна техния възторг от личността на тоя човек - Иван Михайлов, който за мен оставаше загатка.

Споменаваха и Коце Ципушев /малко отклонение от темата/, който лежал две-три години в турските зандани и 19 години в сръпските  затвори, участник в Балканската,Междусъюзническата и Първата световна война. Личност, за съжаление, днес непозната. А е дал най-хубавите си години от своя живот за българштината. И ако днес, направите анкета тук, в София, тя  ште даде поразителен резултат. Малък, много малък ште бъде бройот на анкетираните, които знаят за живота и делото на човека-страдалник по име Коце Ципушев. А  ако  ме попитате дали има виновници за анонимността на страдалника Коце Ципушев, ште отговора : “ Да.Това са всичките правителства в последните 17 години, както и историците -академици, научни сътрудници, публицисти и т.н.

Извинявам се за отклонението.

Минаха 2-3 години от онова, което гледах и слушах в ресторана на башта ми. Войната се оконча. Формира се Югославия от шест републики. Една от тях  бе и Македония. Тоя дел на Балканите, одлучено бе в Ялта, припадна на Съветския блок. И покрай това името на Иван Михайлов не се замъгли. Напротив. То, името, се върна като легенда. Зашто? Заштото новите управлявашти, в стремежа си да сатанизират  Михайлов и ВМРО, започнаха всеки неудобен за режима човек, привърженик на ВМРО и нескривашт българската си националност, да го гонат с прозвиштето “ михайловист и соработник со окупаторот”.

Присъдите бяха “ михайловист”, затворите бяха пълни с хора, чиято вина се формулираше като “ михайловизъм”. Убиваха със съд или без съд ради “михайловизъм” и т.н.

Тогава,дами и господа, разбрах онова, което не можах да схвана в детските ми години за възторга към Иван Михайлов, изразяван от хората в ресторана на башта ми.

Д-р Мишко Синадинов - Скопие





Общи условия