Брой 4, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Интервю

  По-малко политика,повече икономика е ключът за разбирателство между Р Македония и Р България - казва посланикът на Р Македония у нас, негово превъзходителство Абдурахман Алити


Абдурахман Алити е роден през 1945 г. Завършва право в университета “Св.Св.Кирил и Методи “ в Скопие, баща на три деца и няколко внуци и внучки.

 

 



- Ваше превъзходителство, как виждате Вашата мисия в България ?

 

- Мисията на всеки посланик е една и единствена. Да работи за по- доброто сътрудничество между своята и другата страна, в моя

случай, между Р Македония и Р България. Това е и личният ми стремеж и затова работя с удоволствие в тази насока .

 

- Кои според Вас, са допирните точки в политиката на Р Македония с Р България, чрез които може да се постигне по-трайно сближаване между двете страни ?

 

- Преди години беше трудно да се говори за някакво сътрудничество на Македония с България. Днес нещата се промениха и затова намирам, че отношенията между нашите две страни са нормални. Вярно е и друго, че ние се намираме на едно особено географско място обременено от много исторически дадености, но общата цел на двете държави да се интегрират в ЕС и НАТО са допирни точки имащи бъдеще. България вече постигна това. Тя е член на НАТО и ЕС, докато

Р Македония тепърва ще върви по този път. Сигурен съм, че България е заинтересована час по-скоро и по-бързо Р Македония да стане член на ЕС, за да се премахнат ограниченията с границите, за да могат нашите граждани да идват свободно и по-лесно да става движението на хора, капитали и идеи.Има разбира се и някои пречки, свързани с миналото. Един европейски политик казваше, че Балканите създават повече история, отколкото могат да консумират. Затова е добре да оставим миналото. Настоящето и бъдещето ще бъдат по-различни. Ние можем да намерим онова, което е общо в миналото, което ни сближава, защото е имало исторически периоди, когато се е говорило и за приятелство и за сътрудничество, а онези моменти от историята, които са ни обременявали да ги оставим настрана. С право мнозина и в Македония и в България казват: нека оставим миналото и да видим какво можем да направим заедно за идващите поколения, за да могат те да имат по-висок стандарт на живот.

- Позволете ми Ваше превъзходителство да Ви задам и някои по-конкретни въпроси във вътрешен план, които се отразяват на нашите добросъседски отношения.

Ето един тях. Правото да търси и получава информация е свещено право на всеки човек, залегнало в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

Мислите ли, че е нормално да се възпира по всевъзможен начин, било с високи митнически такси, било чрез различни вътрешни наредби разпространяването на български периодични издания и книги в Р Македония ?

 

- Днес никъде по света няма ограничения за размяна на информация, периодични издания и книги. Но винаги това се прави на базата на някакъв реципроцитет. Не ми е известно, а и не успях да получа потвърждение, че има някакви наредби за забрана на внос на периодични издания и книги от Р България в Р Македония. И обратно.

 

- Ще уточня, че в България няма забрани за разпространение на периодични издания и книги от Р Македония.

 

- Тогава и в Р Македония няма. Аз също знам един период, когато в Македония можеха да се намерят български вестници, списания и книги.

 

- Но този период свърши ! Това беше по времето на управлението на правителството на Л Георгиевски като премиер.

 

- Да, но тогава можеше да се намери и в. “Нова Македония” в България.

 

- Господин посланик, лично аз съм се сблъсквала с този въпрос по отношение на възможността свободно да се разпространяват български издания в Р Македония, поради високите митнически сборове. А известно е, че Р Македония е страна по международното споразумение за внос на предмети с образователен, научен и културен характер от 1950г, прието на петата сесия на Генералната конференцията на ООН във Флоренция , както и на конвенцията за обмен на официални издания и правителствени документи между държавите, приета също от Генералната конференция на ООН за образование, наука и култура през 1958 г. и затова Ви задавам този въпрос ?

 

- Ако има данъчни, митнически и не знам какви други затруднения при разпространението на периодични издания от България, ги намирам за един анахронизъм, който не служи на никого. Ненормално е хората в Р Македония да могат да четат вестници и списания от всички други европейски страни, а да нямат възможност да четат издания от България. Считам, че до колкото има такива пречки, час по скоро трябва да се преодолеят.

 

- Да се надяваме ли, че Вие лично ще направите усилия в тази посока да се преодолеят тези затруднения ?

 

- Да ! Аз наистина ще се заинтересовам, защото няма причина за България да има по-различни правила от останалите балкански страни.

 

- А сега иде ред и на един политически въпрос. Как оценявате ролята на албанския фактор в вътрешен план за Р Македония ?

 

- До 1990 г., когато Р Македония стана независима държава, доминираше схващането, според което главният проблем за спокойната обстановка в страната са албанците. Като участник в първите плуралистични парламентарни движения в Македония и един от основателите на първата партия на албанците - Партията на демократичния просперитет - винаги сме се стремели като партия да докажем противното: т.е., че албанците в Македония са много заинтересовани Р Македония да бъде самостоятелна, демократична и гражданска държава. Това беше и една от главните програмни задачи на партията към която принадлежах.

В продължение на времето това схващане вече се промени. Албанците днес не са опасност за Р Македония и не се третират като врагове. Обратното: днес албанците са партньори и във властта, и в изграждането на държавата си. И македонците, и албанците, както и принадлежащите към други национални общности в Македония, са заинтересовани Р Македония да бъде демократична европейска държава, която да има добри взаимоотношения със съседите си и със света.

Албанският въпрос в Македония днес се поставя в един друг контекст. Не в контекста на заплахата, а в контекста за стабилност. Албанците не са фактор за дестабилизация на Македония и по-широко на Балканите. Обратното: те са фактор, който може да помогне за изграждането на Р Македония като стабилна държава, със стабилни институции, която може да произвежда не само вътрешна, но и външна стабилност. По този начин определено ще престанат и всякакви начини и спекулации около Р Македония.

 

- Като дипломат и политик според Вас, коя е печелившата формула в политическия живот на Р Македония, която може да способства за добросъседските отношения с България ?

 

- Днешната млада генерация и в двете държави е заинтересована да живее по-добре, да живее в мир и без ограничения, които съществуваха преди. Тя иска да живее в свят без граници, а това е възможно само, ако се зачитат различията, ако се работи да се адмирират общите неща, които ни сближават. Формулата е: по-малко политика, повече икономика . Абсолютно вярно е, че в България се живее по-добре отколкото преди 10-15 години. Това се отнася и за Румъния, Албания и Македония. Бъдещето е в икономическото сътрудничество.

 

- В кои области, според Вас, между двете страни има слабости и в кои може да се засили сътрудничеството ?

 

- Много често сме в ситуацията, когато разговаряме на държавно ниво, на ниво представители на държави, на министри да наблюдаваме една стереотипна констатация – политическите ни отношения са отлични, но имаме слабости в икономиката. Мисля, че такива констатации нищо не означат. Аз например нямам обяснение защо липсват български инвестиции в Македония. Трябва да се направят конкретни стъпки за задълбочаване и разширяване на икономическите отношения между двете държави. Ще Ви кажа само един пример. Вече няколко години говорим за изключителната важност на коридор № 8, който е не само транспортен, но и енергиен коридор. Той е и комуникационен коридор между Изтока и Запада.Коридор №8 е много важен и за Р България и за Р Македония. Неговата икономическа важност е отчетена и от двете страни. Някои малки стъпки за неговата реализация са вече направени. Но основният недостатък не е в липсата на политическа воля за неговото изграждане, а в липсата на средства. Изчисленията показват, че за неговото завършване трябват много пари. Р Македония и Р България нямат финансовата възможност за самостоятелно финансиране. И затова в последно време се правят конкретни стъпки да се лобира пред международните финансови институции за кредитиране на коридор № 8. Положително е, че за неговото изграждане са заинтересовани и

Р Албания и Р Италия, а Р България и Р Италия са членки на ЕС. Затова и вероятността да се намерят финансови средства става още по-голяма.

Аз съм оптимист, че в бъдеще ще се работи по-бързо за конкретната реализация на отделни дялове от този коридор, част от който е и железопътната линия София - Скопие.

 

- В тази връзка виждате ли възможност Р Македония да стане инициатор за една бъдеща среща на заинтересовани европейски потенциални финансови инвеститори, въпреки че Македония не е член на ЕС, но с това може да покаже ясно стремежа си за по-скорошно членство в общността ?

 

- На високо равнище до сега е имало няколко срещи на представители от България, Македония, Албания и Италия. И винаги на тези срещи е изразявано становището за необходимостта от по-скорошно изграждане на този коридор. Един сегмент от този коридор е и проектът АМБО. Както Ви е известно Спогодбата е ратифицирана вече от парламентите на Албания, България Италия и Македония. Така, че пречки от политическо и геополитическо естество вече няма.Предстоят да се направят конкретните стъпки за изграждането му. Аз съм оптимист, пак повтарям оптимист съм, че с изграждането на коридор № 8 много от преценките и самите отношения между нашите две страни ще се променят. Ще се променят разбира се, към добро.

 

- Господи посланик, не е тайна, че напоследък медиите в Р Македония непрекъснато сеят неприязън към България и всичко българско. Какъв е този синдром и как може да се преодолее ?

 

- За съжаление от време на време в Р Македония има статии, които се опитват да навлизат по-дълбоко в някакви исторически анализи. Но ще се огранича само да кажа, че това са хора обременени с идеологизирано познание, които бавно ще се освободят от своите заблуди и ще разберат, че в отношенията между нашите две страни няма място за предразсъдъци, и че има място за съвместни действия . Бъдещето е само в това .

 

- Ваше превъзходителство, Р Македония е страна кандидатка за членство в НАТО и ЕС. По този си път страната Ви среща трудности с решаване на проблеми, я свързани с името на държавата Ви, я с очертаването на границата с Косово. Според Вас лесно ли могат да се решат тези проблеми и как виждане бъдещето на Косово ?

 

- Вярно е, че по пътя си за равноправно членство в НАТО и ЕС

Р Македония има трудности , но те са преди всичко от вътрешен характер, с оглед довършване на реформите и покриване и изпълнение на стандартите на НАТО и ЕС.

Вярно е също и това, че от време на време наистина Р Гърция актуализира проблема за името на Р Македония. И въпреки че е трудно да убедите, която и да е, от страните в ЕС, както и някой от държавите на Балканите, че една Македония с около два милиона жители, колкото е населението на Атина, може с нещо да застраши сигурността на Р Гърция, проблемът се поставя. Изглежда, че ние тук, на Балканите, все още робуваме на някакви анахронизми, които нямат рационално обяснение. Това е по-общият проблем.

Конкретният проблем е, че отношенията между Р Македония и Р Гърция се основат съгласно Временната спогодба за сътрудничество. Във Временната спогодба за сътрудничество няма нито една дума, че Р Гърция ще попречи за членството на Р Македония за евроатлантическата интеграция заради името. Добре е, този въпрос да се снеме от дневен ред.

Що се отнася до Р Македония мога да Ви кажа, че ние показахме голяма рационалност за преодоляване на този проблем. Променихме Устава / конституцията/ в частта й, за знамето и в частта й, където се говореше за македонско национално малцинство.С промените искахме да докажем пред международната общност, че ние сме заинтересовани тези въпроси да се снемат от дневния ред. И все още сме заинтересовани, защото няма никакъв смисъл отношенията между нашите две държави да бъдат обременявани с нищо не значещия въпрос около името на държавата ни. Ние сме съгласни Гърция да ни нарича както си иска, но да не пречи на нашето интегриране в ЕС и НАТО. Надявам се, че накрая ще се разбере , че това не е въпрос, който трябва да обременява нашите отношения и един ден този въпрос ще се реши.

По втората част на въпроса Ви, който се отнася до бъдещото определяне на границата с Косово, мисля, че въпросът е почти решен. Имаме твърдото изявление на косовските представители на държавните органи и на международната общност, че въпросът ще се реши паралелно с независимостта на Косово, и че това ще стане едновременно с определянето на статута на Косово. Имаме съгласието и от косовската, и от македонската страна, но което е по важно, и на международната общност за определяне на границата.

 

- А ще получи ли Косово независимост ?

 

- Мисля, не защото аз самият съм албанец, а защото се опитвам

да мисля рационално, че е невъзможно връщане на Косово в

границите на Сърбия. Косово трябва да добие независимост.

Каква ще бъде цената на това остава да видим. Няма

друга възможност. Всякакво друго решение би означавало

да се дестабилизира районът. Дестабилизацията на

Косово не означава дестабилизация само на тази част

от Балканите, а ще има “ ефектът на доминото”. А

това, сигурен съм, не го желаят нито в Косово, нито

в Македония, нито в ЕС. Дълбоко съм убеден, дали сега,

или след по-дълго време, Косово ще постигне това,

което заслужава да бъде, - независима държава.

 

- И накрая един традиционен въпрос. Прогнозата Ви за бъдещето на нашето двустранно сътрудничество ?

 

- Нашите двустранни връзки се развиват добре. В последно време има заинтересованост от страна на България за присъствието на български капитали в Р Македония. Перспективите са ясни и добри. Остава политическата класа в двете държави да ги реализира.

 

- Благодаря Ви за пространното интервю.





Общи условия