Брой 3, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Парнас

  Истинската поезия ни сродява - Воймир Асенов

На  10 май в Културно информационния център на Р Македония в София беше представена новата книга на Братислав Ташковски “Бягството от Ерусалим”. Сред гостите на премиерата беше и посланикът на Р Македония  у нас негово превъзходителство Дуран Алити  ?,  директорът на КИЦ  - Доста Димовска  писатели от СБП, както и  почитатели на творчеството на поета.

Слово за поета, разказвача и публициста Братислав Ташковски  и неговата нова книга прочете българския поет  Вомир Асенов, чийто текст поместваме отделно.

Да представиш на компетентна публика поезията на друг автор е не само самонадеяна, но  и рискована работа, защото всеки в аудиторията би те

репликирал: “Който  не може – обяснява, а който може – прави!”…

Добре е, че нашия речников фонд ни дава и думи бастуни, на които да се подпираме…Така, че аз ще се възползвам за оправдание от едни такива думи и ще започна своя отзив с тях: Драги събеседници – аз четох и се възхищавах! И затова споделям с Вас, че “Голямата любовна песен” на поета Братислав Ташковски е голяма работа!

 Наистина в този наш свят на глобално човешко отчуждение

Да обичаш ближния си,

да обичаш земята си,

да обичаш народа си,

да обичаш приятелите си,

да обичаш жените,

да обичаш виното,

да обичаш живота – е Голяма работа, както казва поета:

“Во овие искубани времиjа”.

любовта стана ефтина работа “ / “Ефтиния” /

Забележете какъв динамичен глагол, каква динамична дума е намерил Братислав Ташковски, за да характеризира нашето преходно и разрушително битие – “Искубено време”, “изкубено”, а не “изгубено време”, както лесно би казал някои във вестникарската щампа… Но затова е Поетът – той болезнено чувства, усеща и осъзнава и затова продължава в същото стихотворение:

“Боже, колко ниско паднал е зборот

колко нема цена таа дума

што го создаде светот …”

От зелената трева на прерията на Емили Дикенсън, през зелената трева на Уолт Уитман, до преклонението пред майката природа на Братислав Ташковски – Поезията винаги е засявала семената на зелената Надежда и трябва да е голяма болката, която е накарала поетът да простене: “ Во овие искубани  времиниjа”,

Но точно тук, като контрапункт, като акорд на общочовешката  “Апасионата” на Людвик Ван Бетховен зазвучава оптимистичния гонг на Любовта. Философско интерпретиране на тази безсмъртна тема е предизвикало и поета Братислав Ташковски .

Той е потърсил опорно рамо в такива титани на поетичното слово като Шекспир, който създаде Юлия, Пастернак, който е писал за Олга и Бодлер, който е бил влюбен в проститутка. Братислав Ташковски като Адамов потомък рисковано разсича червената ябълка на предизвикателството и на познанието, която съблазнително ни предлага ежедневно, ежечасно неуморната Евина правнучка. И затова безразсъдството на Поета е по-скоро светло пиянство, защото Любовта е състояние, което Братислав Ташковски не иска  да дефинира, защото без нея “ би изчезнал во буквите”.

Нашият Пастернак е илюстрирал книгата си “Голямата любов” с фрагмент от черковна стенопис, в която специалиста би разпознал ръката на художника или зографа, но аз не се наемам. Паметта ми е осветена от стенописите на нашите манастири и обители – там сияе една княгиня Десислава , една икона която е греховната любов и на един зограф като Димитър Талевския -  Рафе Клинче. Но аз съм убеден, че из Охридските или Дебърските стенописи съществува онзи или този ангел, който е обяздил облика от корицата на “Голямата любовна песен”. В канона на библейските предтечи, зографисването в икони не е било на почит, то е приоритет на византийската култура, където са василевствали  наши сънародници. В Библията има една съкровищница от “Песен на песните “, в която Соломон възпява възлюбените. Братислав Ташковски е модерен поет, той е наш съвременник, но артефактите и отправките към безсмъртието идват при него от не по-малко съкровище, а то е неизчерпаемия фолклор. Ето защо аз не се нагърбвам да правя академично-критичен анализ на неговата поезия. Дали Ташковски ще следва силаботоничното или народнопесенно стихосложение си е негов избор. Главното е, че този избор е точен, не само художествен, а и жертвоготовен, какъвто е бил избора на баща му – да обича истина. Тогава Поетът става войн на Любовта. Тогава той е бронята на безсмъртието. Братислав Ташковски чувства, че е биле от твоята нива, че е Ангел сред облака на татковината, че е добрата дума в устата на детето и на стареца, дума която обича. И той като Александър Сергеевич Пушкин ни приобщава към великото прозрение: “На любовта са всички възрасти покорни”. Ето защо и аз не мога да остана равнодушен към това чувство, което подклажда  в душата ми  огън, подпален от стиховете на Братислав Ташковски. И аз се възхищавам!!! Възхищавам се на откровението на Поета, който преповтаря апостолското послание на Св.Павел: “Ако льубов немам, тогаш нищо не сум”. Специално искам да благодаря на поета Братислав Ташковски, че той е припознал за свои духовни събеседници поети –класици като Димчо Дебелянов и Никола Вапцаров.

 По нашия край казват: “Когато се яви на белия свят мъжка рожба, тогава на нея всички сме роднини! Защото тя плаче и пее от едно гърло на два гласа”. С тези думи и аз завършвам моята наздравица за тази мъжка “Голяма любовна песен” на поета Братислав Ташковски.

Да си жив и здрав, Братиславе !

 Твой Воймир Асенов  






Общи условия