Брой 3, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Памет

  Проф. Хайнрих-Андрей Щамлер, големият приятел на България /15.23.1912 г. – 29.11.2006 г./


Проф. Щамлер е роден в Северна Германия и е идеен наследник на професора по философия на правото Рудолф Щамлер /1856-1939 г./, дядо му, първия в Европа критик на марксизма – тази “опасност за цялата европейска цивилизация”, и на проф. Волфганг Щамлер /1886-1965 г./ - баща му, германист и медиавист от университетите в Хановер Грайфсвалд, Фрибург, Канзас. Човекът, гражданинът и мислителят Хайнрих. А. Щамлер до края на дните си носи в себе си България и Македония като свое “съкровено живо притежание”. Той идва в България през 1936 г. с вече придобито славистично образование, а и след като е бил служител в немското посолство в Москва /1934-1935 г./. До 1939 г. преподава чужди езици във Висшето търговско училище в Свищов и през 1940-1942 г. служи в немското посолство в София, страдалец в самосъзнанието си – “Хитлер разруши моята Германия!” Възпитъник на руските учени-евразийци, младият тогава доктор по славистика, вече в разочарвание от родното лутеранство и от католицизма, приел с православието и живото си кръщелно име Андрей, се влюбил в България, в езика и културата й, в “по европейски високо развитото й училищно дело”, в историята и духовната й същина.

Контактът му с Русия му дава възможност за културно-историческата изповед: “Бях предубеден, мислех, че в България става въпрос за нещо руско-славянско, но още от началото на живота си тук разбрах, че българската култура е дълбоко неруска. У вас става въпрос за съвсем други неща!” България се превръща в неговата “втора рдина завинаги” – От първите му години тук, когато организира превеждането на българската литертура в Германия /от Й.Йовковия “Чифликът край границата” насетне / до завършване през 1989 г. на поетическия си цикъл “Копнеж по България” именно на български език; От първото си посещение на Кратово, Скопие, Велес, Прилеп през 1941 г., където наживо вижда “западния клон на българското лингвистично дърво”; до 70-те и 80-те години на 20 в., когато участва в конгресите на МПО в САЩ като един от официалните им говорители и става един от кореспондентите на Ванчо Михайлов. През 1994 г. по покана на ВМРО се завръща в България и е удостоен с почетно членство на Македонския научен институт в София.

Лично приет някога в интелигентските среди на Теодор Траянов, Асен Разцветников, Данаил Крапчев, Тодор Кожухаров, Райко Алексиев, Панчо Владигеров, Вера Балабанова, до края на живота си проф. Щимлер, ревностен защитник на истината за България, пише на немски и английски езици студиите си върху българската литературна история от позицията си на учен, за когото литературата е предимно “явление в мисловния и в нравствения живот на народа” и поради това я разглежда във връзките й с религията, с философията и “понякога с политиката” /доколкото последната има “морално значение”/. Затова идеите му от 60-те години нататък, когато е дългогодишен шеф на Славистичния отдел на Канзанския университет, го разграничават и от следвоенната американска левица-учени, разпространяващи “детски ентусиазъм към Титовия социализъм с човешко лице”, и от европейските учени-идеолози на една от Големите лъжи на 20 в. – македонизма. Мислейки за Европа без граници, проф. Щамлер вижда отношението България-Македония в бъдещото създаване “на една свободна демократична федерация между свободна България и свободна Македония”, осъществима от младите поколения, които “само с познаване на истинското минало ще могат да изградят своето бъдеще”. Може да се съжалява, че два тома от словесното му наследство, приживе преведени на български и готови за печат, все още остават непубликувани.

 

Видка НИКОЛОВА

Доктор на филсофските науки

Доктор по филология





Общи условия