Брой 3, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Гражданско общество

  Лобист пази писалката на Джонсън, подписала законът срещу расовата и национална дискриминация в САЩ

Проф. Дейвид Коен е дългогодишен председател на съвета на лобистите “Обща кауза”в Камарата на представителите, в Сената и Белия дом. Завършил е право. Ръководил е лобистки кампании за натиск върху сенаторите срещу войната във Виетнам, срещу разполагането на ядрено оръжие в Европа, за гражданските права. Сега е известен преподавател по лобизъм, канен в целия свят и създател на лобизма в България.

 

 

-         При нас обикновено лобизмът и корупцията се смятат за идентични понятия. Дори ни дават примери, че при вас лобистите имат свои работни места в парламента.

-         Нямаме офиси в парламента. Не ни е неудобно да бъдем в кулоарите на парламента, но основно контактите ни са с писма, с факсове, по телефона. Да установим контакти с членове на парламента и с членовете на техните щабове е напълно законно. Това е една от техниките за натиск, така че да обърнат внимание на исканията, които им отправяме от името на избирателите им. В една от книгите ми за методите на лобиране започвам глава така “Аз съм горд да бъда лобист в обществен интерес, а моето семейство и гордо с мене. Лобирам чрез идеи, а не посредством пари. Проблемът е да се научиш така да промоцираш идеи, че да ги прегърнат и хора, които сякаш нямат интерес в тях, а имат власт и възможност да ги прокарат.” За мен такава бе идеята за забраната на опитите с ядрено оръжие. Как стана това? Намерихме достатъчно общественозначим аспект - борбата за разоръжаване, като начин да се намали риска за САЩ.  И сега, кого не съм вече млад, мога да кажа че съществения ми принос е да покажа как може да се лобира, без да се използват пари. Една от първите ми лобистки кампании бе по проблемите на човешките права. Сред тях са тези за недопускане на расова дискриминация при гласуването. Може сега да изглежда подразбиращо се, но преди тридесет години, не бе така. Една от най-важните реликви в дома ми е писалката, с която президента Джонсън подписа закон, който го регламентира и ми я подари заради пламенната ми борба и лобиране за това. С него се ликвидира и сепарацията в ресторанти  в обществени места по расов или национален признак. Тогава бях младши съдружник, а основните кампании, които аз ръководех бяха за забраната на опити с ядрените оръжия, войната във Виетнам, за неправомерното харчене на държавни пари. Прокарахме и закон всеки депутат или член на правителството да е длъжен да упомене в данъчната си декларация всяка сума или предмет, услуга или друга форма на получаване на вещ над определена, при това доста скромна, сума. Обвързването точно с данъците бе добър ход. Дори Ал Капане попада в затвора за необявени суми за данъчно облагане. Заявените за облагане пари стават публично достояние и може да се проследи от къде са получени. Участвах и в една капания, която, поне за мен, започна като еврейска. По закон не бе позволено евреите военнослужещи да носят кепи (малки шапчици, които се носят дори под фуражката)  на фронта или в офисите. Помислихме кои други са потърпевши от такава забрана. Оказа се, че тя важи и за арабите и за сикхите (индийци). Обединихте усилията на такива хора, които по други проблеми имат противоречия помежду си и успяхме да прокараме поправка в закона.

-         Как станехте лобист?

-         Случайно. Юрист съм по образование. Пристигнах във Вашингтон по времето на президента Кенеди (родом съм от Филаделфия). Работех по въпросите на гражданските права и за слагане край на опитите с ядрено оръжие. Лобирахме в камарата на представителите и в Сената по въпроси свързани с бедността и със слагане на край на корупцията в САЩ, но тя никога не свършва. В Америка парите винаги си проправят път в политиката. Ние така подобрихме системата, че парите да бъдат по-прозрачни – да се проследят, да се знае кой дава и у кого отиват и съм горд от приноса си в тази насоки. Създадохме неправителственото, лобистко сдружение “Обща кауза”. По-късно го оглавих. Една от целите ни беше да проследим парите в политиката. Успяхме да прокарахме закон, който изисква деклариране на париите, които получават участващите в изборните надпревари. Искаме да има лимит и да се знае колко и какви пари, от дадени организации или лица могат да се дадат на кандидат за камарата на представителите и какви –на кандидат за сенатор или дори за президентска кампания. Е, тъмната страна на улицата продължава да си бъде тъмна. Сянката обикновено се разпростира, при повече светлина, а не се свива, но ние правим необходимото да ограничим всички възможни пътища на корупцията. За съжаление, винаги когато успеем да направим някаква промяна на законите, тези с парите, намират начин да я заобиколят и да злоупотребят. Ние не се отказваме, не се предаваме и продължаваме.

-         Вие сте човекът, който създаде  първата лобистка организация в България и до сега периодически прави тренинги за български лобости.

-         Моят принос е, че помагам на българите не просто да сложат лобизма в законови рамки тук, но и да научат основните техники за убеждаване, за водене на преговори и за натиск. Радвам се, че при вас бе създадена фондация “Обща кауза”, която не само носи името, което ние утвърдихме, но успя да провлече хора от различни други организации, които са заинтересовани да лобират за свои идеи. Това са най-често млади хора, които търсят такова развитие.

-         В какви насоки виждате лобизма у нас?

-          В стремеж за откритост, на прозрачност.  Една от приключилите кампании бе да се публикуват в Интернет стенограмите на дебати в парламента. Това имаше съпротива от две страни  - от комерсиални организации като “Апис”, които предпочитаха да продават информация, а  и от депутати, които имат клиентелистки интереси и биха предпочели да скрият от избирателите си, а дори от партията си своето поведение в пленарната зала. Наложи се лобистите да “обработват” почти всеки от депутатите поотделно за да се стигне до положително гласуване. Сега противниците действат подмолно, като се стремят да забавят публикуването за да могат в това време да продават информация, а ако е възможно дори да скрият част от истината. Затова лобизма не спира с едно гласуване.

-         Каква е новата ви цел?

-          Сега на дневен ред е бюджетния процес както на местно, така и на национално ново. Това означава мощен натиск на гражданското общество, на различни слоеве – от млади хора и до хора с опит – бивши народни представители, бивши отговорни служители. Най-важната техника при лобирането е да накараш човекът да разбере своя собствен интерес в това, за което го убеждаваш да се бори. Признаваме, че всеки си има своя личен интерес, в това няма съмнение. Например за един пенсионер в САЩ е неизгодно да плаща данъци и върху пенсията си, (нещо което в България го няма). Но щом този пенсионер иска внука му да е добре образован, би трябвало да се примири и да декларира парите си. При вас това се отнася за работещите в сивата икономика. Лобостите трябва да знаят как действа правителството, как действа парламента и въз основа на това как да мотивира хората да възприемат дадени идеи. Следващата стъпка е да се намерят онези отговори хора, от които би завесило осъществяването на това за което групата за натиск се бори. Би могло безплатно да им бъдат делегирани експерти точно по проблема, които ви интересува. Следващата стъпка са личните срещи и убеждаването, за които си има техники. И накрая, в седмицата преди гласуването в парламента , например, е необходимо да бъдат получени хиляди писма и факсове от реални граждани.

-         Добре, ето сега как бихте убедили обикновените граждани да се включат в кампанията за прозрачност на бюджета? Те са толкова различни, какъв ще  е техния интерес?

-         Ясно е, че при вас бюджетния процес не е прозрачен. Предварително се знае, че ще бъдат събрани доста повече суми от предвидените за покриване на разходите за здравеопазване, образование, за администрацията и т.н.т. За правителството (не само за това , но и за предишните) е изгодно само, по собствено усмотрение да се разпорежда в предварително замислен бюджетен излишък и това не прозрачно. Ето затова в “Обща кауза” се привличат специалисти, които са компетентни именно в съставяне и разходване на бюджет и те разясняват на хора от различни слоеве какъв е техния личен интерес от прозрачността.

-         Добре, но какъв е интересът на самите управляващи?

-         В демократичните общества те днес са във властта, а утре в опозиция, така че трябва да видят интереса на избирателите си, тази които ги изпращат в голямата политика. Това им е интересна – и утре да участват, а не само днес да се награбят.

-         Обикновено се говори, че чуждия, особено американския опит е неприложим в България.

-         Може да бъде приложим, ако се адаптира.  Ние самите научаваме много от други страни и също ги адаптираме в американския контекст. В същото време има доказали се техники на убеждаване и на натиск, които са общовалидни.

-         Вие обучавате лобисти само за вътрешната политика, не и за външната.

-         Няма разлика. Важното е да знаеш механизма за взимане на дадено решение, хората на ключови позиции и техниките за натиск и убеждаване.

 

                                                        Феня Декало





Общи условия