Брой 3, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Дискусия

  Езиковият хаос


Ото Кроншайнер – Залцбург, Австрия

За конструкторите на един език, в това число и за македонския книжовен език, не е проблем да измислят норми. Практическата трудност е в това ,дали те са действително приложими. Между


говоренето и писането винаги съществуват разлики, но въпросът е: кой говори този език? Често от самите македонци може да се чуе: не владеем този език, не сме го учили. Веднага прави впечатление колко несигурно в езиково отношение се чувстват такива македонци. Във всеки разговор се усеща как трудно се “придържат” те към този език. Не след дълго човек вече не може да се разбере дали се говори на лош български или лош сръбски. Във всеки случай впечатление за езикова идентичност не се създава /както при ладински или каталонски/. В разговорите си с македонци човек изпитва известна доза лингвистично съчувствие заради езиковата им неориентираност. Такъв език може да бъде определен по-скоро негативно – това, което не е. В стремежа да се смени народността на македонците, т.е. да бъдат превърнати в сърби, е възникнал всъщност своеобразен креолски език, който сигурно би улеснил сърбите след няколко поколения да “препоръчат” на македонците сръбския като книжовен. А в сегашното си качество на книжовен език македонският е съвсем отворен спрямо сръбския, от който се захранва, докато българският е изцяло изолиран.

С оглед на общата, над 1000-годишна българска история обаче, можем да се надяваме, че политическите цели, почиващи на многобройни лъжи, ще се окажат безуспешни. Защото в противен случай изразеното от един сръбски четнически водач мнение по австрийската телевизия би се превърнало в тъжна истина, а именно, че македонците не говорят нормален език, а миш-маш от сръбски език и български думи, следователно те принадлежат към Сърбия.

Възможности за решаване на “македонския въпрос”:

  1. Отказ от двуезичната теория
  2. Улесняване на употребата на българския език редом – със сегашната форма на македонския книжовен език.
  3. Факултативно въвеждане на обучение по български език в основните и средните училища.
  4. Създаване на Институт за български език и литература към Университета в Скопие.
  5. Използване на българската азбука /ортография/ за сегашната форма на македонския книжовен език.
  6. Премахване на всякакви ограничения за свободния обмен на вестници, списания и литература между Македония и България.
  7. Езиково приобщаване чрез съвместни предавания по радиото и телевизията, а също и чрез театрални представления и творчески четения в двете страни.
  8. Създаване на съвместна институция за македоно-български езикови въпроси. /Там книжовното сближаване би могло да се засили/.
  9. Избягване на всякакво по-нататъшно сърбизиране на езика.
  10. Обмен на исторически съчинения между двете страни.
  11. Право на свободен избор при фамилните имена.
  12. Общи условия на Македония и България за признаване на славяно-българската народностна група в Егейска Македония /Гърция/ според принципите на европейските малцинствени права /вж. езиковата карта в “Die slawischen Sprachen” 15/1988/.
  13. Признаване на малцинствата според еднакви принципи.
  14. Съблюдаване на коректна терминология по отношение на жителите в Македония /български македонци, албански македонци, турски македонци и т.н./ и в България /български българи, македонски българи, турски българи и т.н./.




Общи условия