Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Прочетете

  “Политика в историята” - Новата българска история и македонската историография 1944-1945


от Милен Михов

Тази книга е първи опит на български историк да проучи подробно документите, историческите трудове, политическите указания и идеологическата концепция на ЮКП, върху които се е изграждала представата за историята,духовността, културата, революционните борби и съвремието в днешната Република Македония. Авторът Милен Михов смело скъсва с досегашната традиция в българската историография да се говори схематично за процесите на дебългаризация във Вардарска Македония след 1944 г. Става дума за едно всестранно и задълбочено изучаване на фактологията, предимно архивни материали на ЮКП и МКП, в които “конструирането на историческата парадигма” на македонската нация и държава трябва да получи научната си обоснованост.
Авторът изгражда труда си в три основни раздела. Първият е озаглавен “власт и историческа политика във Вардарска Македония”. В тази глава Милен Михов подробно се спира на механизмите, чрез които трябваше да се заличава българското национално съзнание и на негово място да се изкове новото македонистко антибългарско съзнание. Фактологията, която използва авторът поразява с вложената в нея идеологическа изобретателност, политическа йезуитщина и партийна поквара. Всичко това има едно единствено оправдание - изковаването на новото македонистко, проюгославско и просръбско национално съзнание. И при осъществяването на тази стратегическа цел Македонската комунистическа партия и нейният председател Лазар Колишевски са железни. Партийни функционери като Димитър Влахов, Кирил Николов, К.Мильовски са първостроителите на основните начала,върху които по-късно други автори и функционери ще надграждат идеологическите постулати на македонистичната доктрина. Разбира се, темелът на всичко са решенията на първото заседание на АСНОМ, Манифестът към македонския народ, указанията на Тито и Темпо, както и практическия, зорък надзор на Лазар Колишевски.
Оттук нататък е ясно накъде поема младата република, като федерална единица в Титова Югославия. Милен Михов разглежда тези процеси във втората глава “Новата българска история в македонската историография”. Тук е даден обратният поглед - от Македония към България. И по-точно погледът на вече фанатизираните до пароксизъм историчари от Скопие към българската външна и вътрешна политика, отнасяща се до македонския въпрос. Приносът на Милен Михов в това отношение е неоспорим, защото той дава много конкретика, която с нищо не противоречи на досегашните български интерпретации. Нещо повече. Новата конкретика, която използва авторът зсилва още повече позициите на българската историография по въпроса, освобождавайки я от досега използваната клиширана, остаряла и силно емоционализирана аргументация.
Последната трета глава “Македонската историография - между национализма и посткомунистическата югоносталгия” е посветена на събитията и техните оценки в македонската историография след отделянето на републиката от Югославия.
Като цяло това е един изключително полезен и необходим труд.
Прочетете го!
“България Македония”




Общи условия