Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Памет

  Митрополит Михаил Коласийски /Кюстендилски/ и мисиите му в Москва през 1651 и 1660 г.


Църквата в Лесновския манастир
Райко СЕФТЕРСКИ

Кой е Митрополит Коласийски?
За него твърде малко се говори. В изследванията на сръпските книжовници от началото на 20 век. И.Ястребов, Стоянович и др., направили проучвания върху книжовни паметници в Белградската библиотека и други сръбски манастирски библиотеки на средновековни Кратовски ръкописи, включително и някои в московски библиотеки, се намират все пак данни и за неговия живот. Резултатите от тези изследвания най-добре са използвани от Йордан Иванов в изключително ценната му монография, посветена на Северна Македония
/1906 г./. Разбира се, тук са използвани и други източници, чрез които по-добре е представена личността на Митрополит Михаил, най-вече неговите мисли в Москва и личните му срещи с руския цар Александър Михайлович в средата на 17 в.
Посочените изследвания и исторически писмени данни сочат, че той е син на един от последните български князе в Кратово, а именно княз Никола Бойчик /1558-1624/.
В края на 19 в. Е. Каранов, проучвайки Кратовския регион и по-специално добре известния Лесновски манастир, като се качил на оловния покрив на църквата, открил един твърде важен надпис, хвърлящ обилна светлина към темата. Преписът на този надпис гласи: “Препокри княз Кратовски Никола Бойчик при игумена Спиридон и майстор Дамян, и Богоя. Петър. Лето от Адама 7089, от Христа 1581”. Тук към тези твърде кратки биографични данни за княз Никола, науката притежава и други писмени сведения за неговия живот в последните му деситилетия. За него се говори като за един от кратовските князе рудари-маденджии, на рударските градове Злетово и Кратово, от които били княз Димитър, починал през 1564 г., и след него княз Никола, чието име както бе казано, се споменава за първи път през 1581 г. Името на княза е свързано с факта, че чрез дарение бил препокрит покривът на Лесновския манастир. Но между кратовските князе се споменава и името на княз Андрей 15-16 в., отбелязано върху едно евангелие, намиращо се в Белградската библиотека, някогаш принадлежало на Лесновския манастир. Пак княз Никола, уместно би било да цитираме един пасаж по този въпрос в книгата на Йордан Иванов: “...Михаиловият баща Николай, който бил княз на Кратово, стъпил на свещенически чин, а синът си Михаил дал послушник при сръбския архиепископ Паисия, при когото Михаил служил 15 години като архидякон. След смъртта на Паисия, следният архиепископ Гаврил поставил Михаил за коласийски митрополит”. От това личи, че след като турците отнели правата им върху рудниците, той стнал духовно лице, вероятно монах. Така че старините си княз Никола прекарал като духовно лице, което станало в периода 1615-1624 г., когато е починал, но къде не е известно.
Но турските зулуми не свършили с отнемането на правото върху рудниците, което ги лишило от доходи, но най-голямата беда била и тази, че след една служба на Великден, на която била дъщеря му Звезда, на излизане от църквата била насила отвлечена и потурчена от сина на каймаканина на гр. Кратово. Двамата по-големи братя на Звезда, Златан и Коста, както и цялото българско население на Кратово се надигнало срещу този зверски акт и животът между българи и турци станал непоносим и голяма част от българското население се разбягало главно в Кюстендилския край, както постъпили и синовете на княз Никола – Златан и Коста. Най-вероятно това се е случило около 1610 г., когато княз Никола, чрез санджак бея на Кюстендил откупил от кюстендилски бей цялото землище на почти запустялото село Блатец, а населението му било прогонено в Босилеградско. Именно в това време княз Никола е направил Михаил послушник при архиепископ Паисий, при когото той прекарал цели 15 г., след което бил првъзгласен за коласийски митрополит. Тук следва да отбележим, че през тези 15 г. през които двамата братя избягали, сестра му потурчена, Михаила го последвала и дружа беда. По-големият му брат Венеамин, по други по-късни източници известен като Велин, също бил пострадал от турците – разграбили му къщата и всичкото имане и жестоко подложен на мъчение. За да отърве брат си от турците, Михаил бил принуден да плати голямата сума от “хиляди талери”. Така още през първото десетилетие на 17 в., голямото семейство от пет деца – четири момчета и едно момиче - изпаднало в немилост и се разпиляло, с което се слага край на Кратовскакта княжеска институция – 15-17 в.
Митрополит Михаил-Коласийски или Бански /Кюстендилски/ Точни данни за рожденната година на митрополит Михаил не е известна, но най-вероятно е роден около 1600 г. По косвени данни от пребиваването си в Москва, Св. Гора и Лесновския манастир той най-вероятно е починал в Лесновския манастир около 1670 г. Той, както се разбира, е последното пето дете на княз Никола, според някои документи бил от “сръбски” род. Такова твърдение е напълно неоснователно, което се потвърждава от продължителите на този последен български княжески род, а именно братята Златан и Коста, напускайки чрез бягство Кратово и заселването им в кюстендилското село Блатец. Такива кратовски заселници са известни още от 16 в. /1576 г./. В джелепкешанския регистър, се посочва името на Димитър от Кратово в село Колиша /т.е. Колуша/, както и в с. Соволяно и др.
Както се разбира от редица документи от 17 в., името митрополит Михаил Коласийски или Бански и др., е свързано с времето, когато е заемал тази длъжност.
Седалището на Митрополия Коласийска, било с. Колуша и Локощица, след като през 16-18 в. Митрополитите под турските зулуми били принудени да напуснат града и се установят в посочените близки кюстендилски села. Кога Михаил, син на кратовския княз, е бил въведен в сан митрополит и то на една такава митрополия, в която е влизал и родният му град Кратово, не е ясно.
Знае се само, че от послушник при Паисий, след смъртта на митрополит Гаврил, духовният пост бил зает от Михаил като митрополит на голямата коласийска епархия в Североизточна Македония и част от Западна България – Кюстендилсдко, Радомирско и Дупнишко. Кога точно е бил удостоен с това високо духовно звание не е известно, но при всички случаи то е станало преди 1650 г. Преди него архимандрит на митрополията бил Пустин, за когото има данни че през 1644 г. е бил действащ на този духовен пост и вероятно за много кратко време, тъй като през 1642 г. митрополит Коласийски и Бански /Кюстедилски/ документите посочват митрополит Йосиф.
Първата Московска мисия на митрополит Михаил през 1651 г.
Несъмнено митрополитският сан и длъжност Михаил ще да е получил около 1645-1646 г., за да предприеме това дълго и мъчително пътуване до Москва, когато вече той е над 50 г. И така на 21 ноември 1651 г., митрополит Михаил и московският цар Алексей Михайлович, който заел руския престол през 1645 г., направили първата среща. Една от причините за това посещение на митрополит Михаил било изнудванията му и ограбването му от турците и бил принуден да плати 500 жълтици и да избяга от кюстендилската митрополия в Света Гора, а от там и пристигането му в Москва в посочената дата и година. Разбира се, историческите писменни данни сочат, че именно през целия 16 в. турците са извършили най-големите потурчвания в българските земи. Явно митрополит Михаил е бил принуден да търси помощ и закрила на българското население от московския цар, както и други български духовни лица са търсили преди него. Тук има и един силен личен мотив. Докато Михаил бил в Света Гора, същите турци уловили в Кратово по-големия му брат Венеамин, ограбили го напълно, вземайки цялото му имущество, къща и пр. и го отвели в робство. Венеамин е откупен от братята си. В преданието по-късно е известен като Велин, който дошъл при братята си Златан и Коста в с. Блатец, Кюстендилско, които вече били добре устроени, а селото било придобито привнилегията на раецко-дербентжийско село, без притеснение от турците в Кюстендил. И така, в с. Блатец никога не е имало повече турци и турски имоти, за разлика от съседните села. Има твърдение, че Вениамин-Велин, заедно с брат си е пристигнал в Москва, при първото посещение. Явно, митрополит Михаил ще да е останал в Москва до 1654 г., от където през Влашко се отправил за Йерусалим. Липсват някои подробности за живота и делото на митрополит Михаил в следващите три години, когато той предприема нова мисия в Москва.
Втората Московска мисия на митрополит Михаил е през 1657 г.
Дали може да бъде свързана само с лични и семейни дела. Той поставя на руския цар редица други проблеми, свързани с църковно имущество, предадено на Пекската патриаршия през 1654 г.
Второто пристигане на Михаил в Москва при цар Александър Михайлович станало на 11 декемеври, 1657 г. Той останал в Москва до 1660 г. Една от молбите на Михаил към руският цар била да вземе под свое покровителство Лесновският манастир в Кратовско, където вече почивали костите на родният му баща княз Никола Бойчек. В какво се изразявала заповедта на московския цар за “закрила и помощ” на Лесновския манастир не е известно.
Митрополит Михаил се връща от Москва през 1660 г. в Македония и по-точно в Лесновския манастир. Според една бележка, той вече не се титоловал митрополит “Коласийски”. Явно е, че старините си Михаил прекарал в Лесновския манастир, където е починал, както и други духовни лица от този княжески род в този манастир, оставил трайни следи в българската книжовна дейност и др. Това показват много запазени църковни ръкописи от Кратовския период и неговите последни български князе.





Общи условия