Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Анализи

  Новите разделителни линии. Откъде минават те


Външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, след срещата си с Кондолиза Райс, смекчи тона си към САЩ.
По време на студената война всичко беше ясно. Двата гигантски противопоставящи се блока знаеха точно границите си. Разделителната линия беше една. И тя разграничаваше Запада /главно Западна Европа и САЩ/ и Съветския блок. Идеологията,пропагандата, модерните технологии, информационните системи – всичко беше впрегнато да обслужва формулата на противопоставянето. Накрая студената война завърши с победата на по-гъвкавата, на по разкрепостената от догми идеолигия на Запада. Яснотата на противопоставянето беше заменено от хаоса на емоциите, на големите очаквания и може би на…голямото разочарование.Това разбира се, се отнасяше за обикновените хора от бившия Съветски лагер, които в мечтите си за нормален човешки живот, неконтролиран брутално от правоверните идеологически динозаври, си представяха бъдещето в едни по-човешки измерения. Дали това беше възможно, е отделен въпрос. За обикновения човек отговорът на подобен въпрос тогава беше еднозначен: възможно е. Но за стратезите на политическата сцена или по-точно за творците на геополитическите проекти,краят на студената война предвещаваше разрушаване все пак на един установен порядък и надничане през прозореца на политическия хаос и социалните миражи.Така още през 1992 г. бившият Държавен секретар на САЩ Лес Аспин изрече пророчество, чийто глобални мащаби откриваме днес на всяка крачка: “ Възникващият свят - твърди Аспин - няма да има яснотата от времето на студената война и ще наподобява повече на джунгла, ще бъде свят с много опасности, скрити капани, неприятни изненади и нравствени двусмислици…” Погледнати от този ъгъл разширението на ЕС, глобалните амбиции на САЩ, имперската носталгия на Русия, икономическият възход на Китай, демографското настъпление на Индия и особено фанатичната агресивност на ислямския фундаментализъм и тероризъм е нагледен пример за сблъсъка на стремежа към хармония и порядък и разрушителните сили на хаоса. Но хаосът изглежда притежава по-висок енергиен заряд. Той вече е поставил под своя звисимост силите на порядъка и ги принуждава те да бъдат в отбранителна позиция. Първият и най-характерен белег на тази зависимост е създаденият от силите на хаоса нов невидим фронт на тероризма. Непредвидимостта на ударите и неизвестността на чисто физическите параметри на полето на бойните действия са превърнали военните щабове на високоразвитите държави в пионки върху шахматната дъска,над която единият шахматист е невидим.Той размества фигурите, всява смут у противника, високоинтелигенен и находчив, но фактът, че другият отсреща няма образ възбужда всички психологически уязвими точки в иначе стабилния му характер и го прави нервен и претенциозно раздразнителен. А това не е ли пример за безсилието на свръхмодерните технологии пред разрушителните енергии на съвременния свят!
Битката за овладяването на нефтодобивните точки и за контрола над нефтопроводите, както и над всички енергоизточници подменя цялостно съдържанието на опасностите на днешния ден. Така напрежението между силите на хармонията и порядъка се задълбочава изкуствено.Съперничествата вътре в този лагер чертаят разделителни линии, а това като цяло отслабва настъплението срещу всеобщия хаос.
Първата разделителна линия се появи между Русия и ЕС.Тук причините са в амбициите на руските олигарси да диктуват чрез руския газ условията на взаимоотношенията на тези две общности. Неслучайно на срещата в гр. Лахти, Финландия на 20 октомври 2006 г. председателят на ЕК Жозе Барозу изрази тревогата си, че енергетиката може да раздели Европа и Русия така, както преди това ги раздели комунизмът. Това е предупреждение със стойност на диагноза. Въпросът е, че средствата за лечение продължават да бъдат неадекватни,защото се предписват лекарства, атакуващи не директно причините на патологичния процес, а лекарства, които нямат стрнично действие върху стратегическите интереси на някя от държавите.
Втората разделителна линия вече се очертава между ЕС и САЩ. Поводът за това е стремежът н а САЩ да разположат противоракетни системи за стратегическа отбрана в Полша и Чехия, страни членуващи в ЕС. Неотдавна германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че разполагането на части от американската система за противоракетна защита /ПРО/ в Полша и Чехия, ще доведе до надпревара във въоръжаването и разделение на Европа. / в. ”Франкфуртер Алгемайне Зонтагцайтунг”, 18. Март 2007./.
Третата разделитлна линия - може би най-важната и съдбоносна за целия свят - е тази между САЩ и Русия. И двете държави притежават високомодерни технологии в атомната енергетика и са единствените засега в голямото глобално село,които могат да предизвикат “общоселска” ядрена катастофа. Поставяме разделителната линия между тези две държави на трето място и поради един друг факт. Като най - могъщи общества в областта на атомната енергетика в даден момент те могат да се окажат с обща позиция спрямо останалите.И тук е големият възел и непредсказуемостта на техните взаимоотношения. Дори проблемът за статута на Косово, въпреки противоположните становища, които поддържат те в Съвета за сигурност на ООН, не успя да тегли ясно разганичителната черта между тях. Така че отношенията между САЩ и Русия ще продължават да бъдат загадка.
В региона на Балканите архитекти на новото разделение са гръцките политици и държавници. Президентът на Гърция Каролос Папуляс при офицалното си посещение в София в средата на февруари т.г. разкри формулата на Атина. А това е обща позиция по отношение на Р Македония, мълчание от страна на България за сънародниците ни в Егейска Македония и утвърждаването на проекта за нефтопровода Бургас-Александруполис, с което се затвърдява вековната стратегия за инфраструктура, която да не свързва България с Македония. Печалното за България е, че управляващите, президентът, политиците, с малки изключения, медиите, като цяло, подкрепят този пагубен за държавата ни курс.
Цялата тази система от разделителни линии сред силите на хармонията и порядъка въоръжават косвено фанатиците на радикалния ислям.Те ще продължат да диктуват правилата на всеобщия хаос,както правят това успешно днес в Ирак и Афганистан, а утре може би в Иран, в САЩ и в редица европйски столици.





Общи условия