Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Хроника

  Пулсът на отношенията

Стане ли дума за отношенията между България и Р Македония пред нас се изправя висок зид с дебели стени. И този зид има повече духовни измерения,отколкото физически. Няма да се връщаме към първостроителите на зида. Ще кажем само, че днес, когато евроинтеграционната фразеология е завладяла и политици, и интелектуалци, този зид си стои непокътнат. Външното раздвижване, т.е., българските паспорти на немалък брой македонски граждани, студентите в България от Р Македония, бизнесконтактите, съвсем недостатъчни, културният обмен, за съжаление състоящ се само от излъчванията на кабелния канал “Планета”, с нищо не допринася за събарянето на високия и дебел духовен зид. Как иначе да си обясним несекващите публикации в скопските медии не толкова с антибългарско съдържание, отколкото с напомпения до спукване фанатизъм на техните автори, пречещ им да погледнат трезво и критично на македонистичния постулат. Печално потвърждение за това са и всички публикации, свързани с предстоящото издаване на новооткрития дневник на Кръстьо Мисирков.”Именити” автори в гамата от академик Блаже Ристовски до журналиста Владимир Тулевски превърнаха този културоложки факт в повод да изпробват остроумието си на тема “Бугари”, “ бугарски слуги”, “предавници” и т.н. Само за доказателство ще приведем и един от тези бисери: “ Сепак, кога би имал можност да избирам, повеке би сакал да бидам мисир, да се перчам и да живеам опкружен со jато мисирки, отколку да се ГЛАВАМ КАКО БУГАРСКИ СЛУГА И ДА Й СЛУЖАМ НА ГОЛЕМОБУГАРСКАТА ВРХОВИСТИЧКА ПРОПАГАНДА”. / подч.ред./, в. ”Вечер”, 10-11 февруари 2007 г., Вл. Тулевски /.
Параноичният страх от България в среди,добре известни в Р Македония, е атавизъм, който ще продължава да дърпа младата република назад. Твърдението на Владо Тулевски “… го осудивме обидот за побугарчванье на Мисирков” е кодът, който държи в мрак и мислите, и действията, и целият духовен живот на тези македонци, които отпреди няколко десетилетия са се самопровъзгласили за духовни водачи на народа в Р Македония. Въпреки това европейските критерии си казват думата.

На 31 януари 2007 г. в театър “Сълза и смях” в София се състоя премиера на поемата “Град“ на Любчо Георгиевски. Известен повече като политик - един от основателите на ВМРО-ДПМНЕ, дългогодишен председател на тази партия, министър-председател на Р Македония, депутат. Присъстващите бяха дълбоко впечатлени от поетичната стихия на автора. Моноспектакълът по стихове от поемата, изпълнени от Г. Темелковски предизвикаха буря от аплодисменти.

***

Славомакедонците и българите са също това, което са гегите и тоските.Такава мисъл изрече на 7 февруари 2007 г. вечерта Серж Мате в лекцията си “Възраждането на националното съзнание при албанците в ХІХ век”. Лекцията се състоя във Френския културен център в Скопие.
Не искам никого да провокирам,но мое лично мнение е, че разликите са същите. Славянският македонски и българският съставляват една диасистема на българския език. Тези два диалекта имат езикова структура, каквато е структурата на албанските диалекти на гегите и тоските. - отбелязва Мате. /в.”Дневник”, 10 февруари 2007 г./

***

На 18 февруари т.г. в Охрид на официално посещение беше заместник-министърът на туризма на България Христо Христов, който се срещна с кмета на града Александър Петревски. Според българския представител фирми от София са заинтересовани да инвестират в изграждането на нови хотели покрай Охридското езеро. Христов предупреди, че не трябва да се допуска грешката от Черноморието и Банско. Той препоръча в Охрид да се изграждат малки, но луксозни хотели, които да не нарушават хармонията между природата и човека.




Общи условия