Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Интервю

  Визовият режим при пътуванията до България за гражданите на Р Македония може да бъде облекчен


Генерал Михо Михов, посланик на България в Р Македония
Въвеждането на визов режим за гражданите на Р Македония и Сърбия, след влизането на България в ЕС, от 1 януари 2007 г. създаде известни проблеми пред българските консулства в Скопие и Битоля. По този повод главният редактор на списанието разговаря с негово превъзходителство посланикът ни в Скопие генерал Михо Михов.

Господин посланик, благодаря Ви, че се съгласихте да отговорите на нашите въпроси, въпреки предпразничното настроение по повод националния празник на страната ни Трети март. Темата ни е само една- проблемите след въвеждането на визов режим за македонските граждани от 1 януари т.г. и съществува ли известно напрежение ?
- Не бих отрекъл, че в началото на годината съществуваше известно напрежение, но не бих казал, че то е неуправляемо. Пред новогодишните и коледни празници действително имаше повече хора и това е нормално. Затова и служителите в посолството и консулския отдел се наложи да работят по повече от 10 часа.
Въвеждането на визи по същество си е едно ограничение, но по правило с влизането на страната ни в ЕС се налага да установим известен ред, който съществува при пътуванията на гражданите за страни не членуващи в Съюза. Визовият режим за македонските граждани при пътуванията им до България е не само нов начин на живот, но дори и психологически проблем. По времето на Тито и Голяма Югославия всички те, се ползваха от привилегията да имат международни паспорти, с които пътуваха по целия свят. Това създаде у тях самочувствие, което все още се предава на следващите поколения, че те са били граждани на света, а ние сме били по-затворени. Сега, след като демократичните процеси у нас и в Р Македония набраха скорост, за македонските граждани се утвърди привилегията да пътуват свободно до България. По проверка на граничните власти за една година около 900 000 македонски граждани са пресекли българо-македонската граница и са пребивавали у нас по бизнес, почивка, или пък са се обучавали в нашите висши учебни заведения. В тази връзка, ако направим един най-обикновен разчет и приемем, че от тази бройка някои са посетили страната по три, четири пъти, става ясно, че около 150 000 души ще имат и през тази година нужда от визи. По тази причина консулството в Скопие и Генералното консулство в Битоля ще трябва да издават по 20 000 визи месечно, тъй като ние поемаме и гражданите на Косово, които по обясними причини идват най-често тук, в Скопие. Наред с това с подобряване качеството на живот на българските граждани, на качеството на образованието и туристическата политика, България ще става все по-привлекателна и все повече македонски граждани ще искат на посетят страната ни по различни причини. Това налага да се съобразим с тези факти и във всички случаи, ако трябва, някои от клаузите за визовия режим могат да се коригират.
Възможно ли е да се коригират някои от клаузите в Споразумението, ако те се окажат неработещи ?
-Не съм аз човекът, който може да предлага директно промени във връзка с визовия режим, но съм убеден, че 2-3 месеца Спогодбата се тества и след преговорите на македонското правителство с европейската комисия за облекчаване на визовите условия с целия ЕС, видимо ще се наложат някои корекции. Ако с решение на европейската комисия Р Македония получи облекчения на визовия режим с България, което е разумно и нормално, нещата ще се променят към по-добро.
Може ли България от своя страна да поиска известно облекчаване на визовия режим с Р Македония ?
- Да. Във всички случаи може. Но искам да отбележа със задоволство, че още след първия месец след въвеждането на визи за македонските граждани Министерството на външните работи на България изпрати експерти, които на място да се запознаят с проблемите, с цел да се подобри работата в консулствата в Скопие и Битоля. Доколкото ми е известно, подобни експертни оценки са направени и за Генералното консулство в Ниш и консулската служба на посолството ни в Белград.
С всичко това се цели, да се облекчат пътуванията на македонските граждани и да се улесни дипломацията, за да не се пречи на връзките между България и Р Македония, както и да не се даде възможност за провокации и действия, които да влошат нашите добросъседски отношения. Ще ми се, да отбележа още нещо: България за сега направи първия жест, даването на безплатни визи. Всички апликации, всички такси, които са задължителни за други страни, за македонските граждани не съществуват. Това е жест: от визов режим - към безплатен визов режим.
А по какъв начин е решен проблемът с издаването на студентските визи ?
-Действително важен въпрос. Бих казал, че през всичките тези години, когато не беше задължително придобиването на виза “Д”, която е платена виза и струва 50 евро, македонските студенти не се бяха снабдили с нея. Сега, след въвеждането на визовия режим, виза “Д” стана необходима за тях. За получаването й освен всички други документи е нужно, да се докаже и наличието на сумата от 600 евро в някоя банка. Тази сума е гаранция, че този студент има материалната възможност да завърши учебната година, независимо дали е на държавна издръжка или на 30% такса. В България всяка година се обучават около 5000 студенти от Р Македония. Мисля и съм убеден, че тази тенденция ще се увеличава. Цената на българската диплома и европейското качество на образованието привличат все повече и повече македонски младежи и девойки. Ще ми се, да посоча нещо много важно. Виза “Д” нямаха не само новоприетите студенти от Р Македония за тази учебна година, но и “старите” студенти. И това създаде известно напрежение около новогодишните празници, защото им предстоеше сесия, както и лекционен период. Но сега нещата се поуспокоиха и нормализираха За следващата учебна година е необходимо студентите своевременно да се снабдят с виза “Д“, за да могат спокойно да пребивават на територията на страната ни.
Кои от документите се получава по-напред – личната карта или виза “Д”” ?
- По-напред се получава виза “Д” и въз основа на нея се издава лична карта за постоянно пребиваване, която се заверява според условията на Българското министерство на вътрешните работи.
Г-н Посланик, вчера се появи статия във в. “Време” /1. ІІІ. 2007 г./ във връзка с въвеждането на визи за македонските граждани при пътуванията им до България.В нея общо взето по-голяма част от критиката е насочена към македонското правителство. Но там има и един пример, как пътуват хърватите до Словения - само с лична карта. Има ли възможност, това да стане практика и между България и Македония?
-Знам за тези облекчения, които има при пътуванията между Словения и Хърватия. Видимо техният опит може да се проучи от нашето Министерство на външните работи. Що се отнася до нападките в статията спрямо тяхното правителство ги намирам за справедливи. Неведнъж в свои интервюта съм отбелязвал, че всяка страна е длъжна да информира гражданите си преди да подпише своите спогодби. И днес има граждани в Р Македония, които казват: “Визите за България са много скъпи”, а те в същност са БЕЗПЛАТНИ. Грижата за информираност на гражданите е от особена важност.
Какво още не знаят македонските граждани във връзка с визовия режим, което бихте искали да им кажете ?
- Мисля, да изготвим едно платено съобщение в македонските медии, в което да съобщим например, че нашата държава взе решение за издаване на многогодишни входни визи на гражданите от пограничните 14 общини, които съм упоменал в интервюто си във в. “ Нова Македония”. Занимаващите се с дребен бизнес е нужно да направят усилия и да се снабдят с необходимите документи, които ще бъдат оповестени на таблото пред посолството ни в Скопие. Важно е също да се знае, че поканите, които трябва да имат от българска фирма или български гражданин се изпращат лично на тях, а не в посолството или както имаме случаи в нашето Министерство на външните работи. И още. Въведохме “Кол-център”, практика позната и в други европейски страни, чрез който център македонските граждани могат да се информират как да получат виза за България.
Македонските граждани твърдят, че телефонът на “Кол-центъра” им струва скъпо?
- Сигурно е така, но телефонът е македонски. Честотите и линиите са подсигурени от македонска страна и затова вероятно плащат малко по-скъпо. Зная, че “Кол-центърът” сега записва за м. юни за Битоля и за м.април за Скопие. Генералното консулство в Битоля издава около 200, а в консулството в Скопие около 250 визи дневно. И всичко това се изпълнява от 4-5 души. Месечно се издават около 10 000 визи на македонски граждани за пътуване до България.
Получавайки виза за България, македонските граждани могат ли да пътуват с нея и в други европейски страни ?
- Тази виза е само за България. Тя не може да служи за пътуване в други европейски страни, защото специфичните двустранни отношения са ниво Р Македония – друга европейска страна, а не България с другите европейски страни. Тези от тях, които имат Шенгенска виза, могат да я ползват в рамките на 5 дни в България, т.е. те могат да влязат в България, но това е т. н. транзитна виза. С Шенгенската виза те могат да стоят до пет дни в страната, но не могат да се върнат през българо-македонската граница, а само през сръбско-българската или гръцко-българската граница. Могат да ползват, и това за тях е улеснение, летище София, както в началото, така и в края на пътуването си. Често пъти и българските граждани се заблуждават, че има визи и за тях при пътуванията им до Македония. За българите е нужнен само задграничен паспорт, но визи няма.
Ваше превъзходителство, не дават ли всички тези обстоятелства, свързани с визовия режим между България и Р Македония, основания да се опитаме да въведем формулата, която си е отвоювала Словения с Хърватия?
- Съгласен съм, че това може да бъде на вниманието на нашето Министерство на външните работи, но не бих казал, че е проблем на България по важност.
Бих отбелязал, че Р Македония, която ще води трети кръг от преговори с Европейската комисия по облекчаване на визовия режим на своите граждани, може да го постави като пример. Не е коректно България да постави въпроса например :” Защо Словения като европейска страна има специфични отношения с една все още неевропейска страна каквато е Хърватия ?” Въпросът не е за коментар от моя страна, но Р Македония видимо има това право.
Въвеждането на визовия режим за гражданите на Р Македония, колкото и да е неприятно, има и една положителна страна.
Преди години, когато македонските граждани подаваха документи за българско гражданство, го правеха колкото е възможно по-инкогнито. Това даваше възможност на непочтени хора в Македония да вземат пари, за да им носят документите в България, в Агенцията за българите в чужбина. За да няма корупциони канали неведнъж съм казвал, че те могат да си подават документите и чрез посолството в Скопие. За съжаление немалка част от македонските граждани, се страхуваха да дойдат в българското посолство. Сега, с въвеждането на визите, нещата станаха по-видими. И ако хората преди се криеха, когато тръгваха за България, сега могат да ги видят вече чакащи пред българското посолство и на улицата, за да получат виза. Така македонският гражданин преодолява вече една съществуваща бариера, насаждана с десетилетия, да не го обвини властта, че е българофил, или че е настроен положително към България. Това като цяло ще работи положително за нашите отношения като съседи.
И един последен въпрос. Идва лято, а с него и туристическият сезон. Как стои въпросът с туристическите фирми, които чрез свои упълномощени представители, ще трябва да подсигуряват визи за своите клиенти ?
- Вече се финализира въпросът за сертификатите при лицензиране на туристическите фирми. Тези фирми, които имат традиции във връзките с България по линия на туризма и са почтени и коректни, естествено ще получат тази привилегия да подготвят документите и своевременно да подсигурят визи за своите клиенти.
Как ще стане това ?
- Сертифицирането на фирмите ще се извърши от нашето Министерство на външните работи. по предложение на Посолството, което ще набира нужните документи, доказващи лоялността, коректността и почтеността на дадена фирма.
Ваше превъзходителство,
благодаря Ви за това интервю.

Зоя Андонова






Общи условия