Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Тенденции

  За какво дойде Каролос Папуляс в София

България е гостоприемна страна. Тя не обича да поставя натясно височайшите си гости,дори когато те не се церемонят много с нея. Нещо подобно стана и с официалното посещение на гръцкия държавен глава Каролос Папуляс.Той дойде с добре премислено послание към нашата държава.То е следното : “Щом България е вече в Европейския съюз,тя трябва да говори в Страсбург и Брюксел в един глас с Гърция.” В това предложение е закодирана цялата стратегия на Гърция към проблема “Македония”. Внушението на Папуляс да говорим на един глас в ЕС означава,че по отношение на Р Македония България трябва да се нареди до Гърция, да й приглася в оспорване на името и да започнем да наричаме републиката не както сме я признали на 15 януари 1992 г. - Република Македония, а с наложеното от Гърция на 27 юни 1992 г. в Лисабон име - Бивша югославска република Македония /БЮРМ/.
За повърхностните “националисти” в България това предложение даже беше добре дошло и те папагалски започнаха да пригласят на гръцкото внушение за името. Ако се задълбочим обаче, ще разберем веднага капана, в който Папуляс иска да постави българската политика и политиците ни.Днес, в лицето на доминиращата в управляващата коалиция БСП, нашите ръководители са изключително податливи на подобни идеи.Трябва ли България,български партийни и държавни водители унизително да слугуват на гръцките претенции към името “Македния” след като азбуча истина за всеки грамотен политик е, че именно Гърция след Първата световна война получи като подарък най-голямата част от тази географската област - Егейска Македония. И трябва ли да напомняме,че преобладаващото население там беше българското, под юрисдикцията на Екзархията? И още. В сключените след Ньойския диктат спогодби и договори каквито са спогодбите “Калфин - Политис” и “Моллов-Кафандарис” жителите на Егейска Македония са наречени с истинското им име за национална принадлежност - българи. Ето къде е скритото гориво за посланията на господин Папуляс - страхът да не би потъналият в националнихилизъм български управленски елит случайно да се досети и недай Боже да постави въпроса за българите в Гърция. Като дойде с внушението в Страсбург и Брюксел да говорим на един глас, господин Папуляс искаше да приобщи България към гръцката стратегия за Р Македония, т.е. Р Македония е враждебна и към Гърция, и към България. И тук трябва да търсим високата взискателност към българската политика. В състояние ли е тя да формулира нашия интерес днес в Р Македония,който налага защита и поощряване с всички средства набиращия все повече скорост процес на ребългаризация, от една страна, и разобличаване на идеологията и практиката на управляващаите от друга. Погледнато така, българската позиция по проблема “Македония” никога няма да съвпадне с гръцката и това трябва да бъде ясно за всички, които в България се опитват да консумират властта. И ще добавим още,защо господин Папуляс по въпроса за АЕЦ отсече : “Разберете се с ЕС за “Козлодуй”! Нали ще говорим на един език в ЕС, защо той не иска да ни подкрепи по този жизненоважен за България и за целите Балкани проблем! Колко е изчерпателна мъдростта: ”Бойте се от данайците и когато ви носят дарове”. А оттговорът на въпроса “Защо дойде Папуляс в София?” е напълно ясен.





Общи условия