Брой 2, 2007 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Нашата Дума

  Балканската политика на България днес

Темата е провокирана от едно вестникарско заглавие. Това е интервю с Христо Копано, член на управата на Българската православна община в Истанбул, във в. ”Труд” от 5 февруари 2007 г. Заглавието е: “България вече е в ЕС. Да се погрижи за имотите си в Турция.” Ето ти един казус, не юридически, разбира се, а професионално -политически, професионално-дипломатически или още по-просто, казусът е изпитание на държавническото ни поведение. Подтекстът на интервюто, а и самият текст, разкриват приемствеността в немарата, с която редица български правителства се отнасят към законната българска собственост в бившата Османска империя, а днес - Р Турция.
Това интервю е само поводът. Но то ни дава право да потърсим съпоставки с други подобни случаи, в които незаинтересоваността не само към физическата българска собственост в почти всички балкански държави боде очите. Става дума за престъпна небрежност към ценности, заради които се водят дори войни. Е, днес няма да дрънкаме оръжия,но затова пък дипломацията ни трябва да бъде тежката артилерия. И отново един повод, дошъл от медия. В телевизионен репортаж в края на февруари т.г. голямата зрителска аудитория стана свидетел на среща на журналисти с българи от Албания. Думите на един от тези наши сънародници характеризират най-добре политиката на държавата ни. След като се оплака човекът, че в Албания няма училище, в което децата им да се учат на майчин език, той с искрена почуда попита: “Защо тук има гръцко, турско, македонско училище, а няма българско?” Въпросът на този наранен в националното си чувство човек, не е риторика.Това е болка, дълбоко изстрадана, и именно заради това накрая той заяви :” Ние, тук, сме по-големи патриоти от вас, в България.” Смразяващата истина обаче е, че в очите, в действията, в мислите на българските партийни водачи, днешни държавници и депутати тази болка не съществува. Още по-страшното е, че тя е неразбираема, чужда за тях. А българинът от Албания има пред погледа си действията на съседните на българите държавници и вижда, че те се грижат не само за техните сънародници. Те се грижат за достойнството на държавата си. Така стигаме отново до поставения в началото проблем - грижата на България за братята ни, останали извън пределите на държавата след войните - Балкански и Световни.
Интервюто с българина от Истанбул подсказва, че досега държавата ни не се е грижила, но интервюираният Христо Копано е категоричен, че тя вече няма право да бъде небрежна. Тя, като част от европейската общност, е длъжна по европейски да поставя въпросите, т.е. грижата за българското присъствие - независимо дали това е имот или човек - трябва да бъде първостепенна. За съжаление, поне днешното българско ръководство е далеч от тази повеля. То няма сетива за тези проблеми. Попитайте за това някой привърженик на организацията “Български човешки права в Гърция”, попитайте българите от Цариброд и Босилеград, попитайте българите от Скопие, Битоля, Охрид, от Банат, Истанбул, Одрин, Кюстенджа и Тулча.Отговорът ще бъде съкрушителен:” Балканската политика на България минава встрани от интересите на българите в съседните държави…”. В замяна на това президентът Г. Първанов наложи имагинерно-платоничната идея за т.н. културни коридори, по които тържествено ще премине националнихилизмът на тези, които вече 17 години си подхвърлят властта като волейболна топка, без да осъзнават, че тя, властта, има съвсем друго предназначение.





Общи условия